Надявам се, че не нарушаваме правилата на форума. Не смятам, че това не е по темата, защото за да се избира въоръжение за определени нужди, трябва да има яснота какви са нуждите и какво е реалистичното ежедневие на експлоатиращият го състав. От коментарите в болшинството теми, такава яснота определено няма.
@ Павлин Андреев, отлично. Впечатлен съм колко сте интелигентен. Вие сте първият в България, който еднозначно е установил, че има проблеми в сектор „Сигурност”. Но не бива да се притеснявате, защото проблемите са само в сигурността. В образованието, здравеопазването, енергетиката, земеделието, частния сектор и тн. проблеми няма. Няма „гнили ябълки”. Там са перфектните хора, а всички отрепки са в полицията, армията и службите.
Красивата легенда за „добрият народ и лошите управници”. @ Павлин Андреев, ще Ви кажа една голяма военна тайна. Държавните структури (дори политиката) са огледало на обществото. Когато ругаеш корупцията в полицията, иди да поругаеш и малко срещу огледалото. Спокойно, не се паникьосвай, зная че не разбираш какво обяснявам. Трудно ще навържеш причинно-следствените връзки, а тук не е мястото да ти обяснявам какво е социум и как функционира. Между другото, след като имаш такава информация за престъпления, защото не идеш в прокуратурата или вътрешна сигурност, а пишеш по форумите?! Защо не извършиш граждански арест и не въздадеш справедливост? Не искам да си мисля, че е възможно да си „типичният българин”, който оправя държавата с ракийка, мезе и някой шамар на булката.
Мисля, че зададох съвсем коректен въпрос, защо се обиждат всички на общо основание, а ти ми отговори „един гащи плява, да яде наща крава”. Имало нередности. Гениален откривател, браво. Работил съм с много чужденци. (Сега искам да седнеш удобно и да не се стряскаш). Те имат същите проблеми, че даже и някои по-дълбоки. Да, може би, се борят с тези проблеми по-ефективно от нас, но ги имат. И когато ние имаме по-малко „П@влiн Анdрееv” и повече активно гражданско общество и ние ще се борим с тях по-ефективно.
Как съм се почувствал? „Моят началник”? Ще ти отговоря, но първо е редно да ти разясня, някои шокиращи за теб неща. Във всички държавни структури (а и в някои частни) има професионално ниво и политическо ниво. „Моят началник” от професионално ниво, някъде по пътя е минал в политическото, а там правилата са съвсем други. Той не е бил готов за тези нови правила и това е резултата. Относно моите чувства. Почувствах се по същият начин, както съм се чувствал, когато не съм получавал шанс заради човек „с връзки”, когато съм правил по 300 часа извънреден труд на шестмесечие и не съм получавал и стотинка, когато съм ходил командировка без командировъчни, когато ме преместиха в полуразрушена сграда и съм ремонтирал работното помещение с лични средства, когато са пренебрегвали мои добри идеи и предложения, защото на „някои” не му се занимава, когато съм молил приятели да ремонтират служебни коли без заплащане, когато за обяд получавах вода с обелка от краставица и сол, когато ме изпратиха на грешно място и 8 денонощия прекарах под навес от евро палети, когато са ме „мачкали”, защото не съм искал да върша нещо несправедливо и тн. Все по един и същ начин съм се чувствал. Но това е част от работата ми. Никога не съм ползвал това за оправдание. Работя с надежда, опитвам се да помагам на младите, старая се след мен да е малко по-добре и по-справедливо отколкото съм заварил. И тъй като виждам, че хал хабер си нямаш как е по-света, ще ти споделя,че колеги от Европа и САЩ са ми разказвали далеч по-фрапиращи неща за тяхната работна среда, но при тях това се компенсира с добро заплащане, много официални и още повече неофициални привилегии.
Бих могъл да ти разкажа и как съм се чувствал, когато съм спасявал хора в планината, когато съм носил с МТЛБ храна и лекарства, когато съм ходил да прибирам от 2000 м. самозабравили се типове с джипове от другия форум, където ръсиш бисер след бисер или когато съм получавал чуждестранни отличия и са ми стискали ръката служители на топ чуждестранни структури, но не мисля, че ще разбереш.
Златанов, голям мъж си и голям офицер, но след толкова години, кашишкото в теб не изчезна. „Прекомерна безопасност” не е технически термин, а лингвистичен. Имам предвид средства, които пречат на бързото опериране с оръжието, но повишават безопасността. Защото на болшинството служители, бърза стрелба не им е необходима, но безопасност им е особено необходима. Имаш достатъчно приятели, обади се, разпитай Военна полиция колко пъти в реална ситуация са използвали огнестрелно оръжие за последните три години. А давам за пример тях, защото за същият период направиха няколко много силни акции и доста нечестивци прибраха, включително по международна линия. (Жокер: Нула пъти са използвали огнестрелно оръжие, провери дали ти казвам истината).
Посещавал съм събития на динамичната стрелба в България, не от самото начало, но от съвсем ранния и период. И други събития, разбира се. От друга страна съм попътувал по света (не по почивки). И три ситуации много са ми се запечатали в главата. Популярен български стрелец, уважаван член на федерацията си простреля вратата на колата с пистолет на един паркинг след състезание. Докато отида да видя дали е добре, набързо офейка. Доколкото разбрах ситуацията старателно се е замела. Друг не толкова популярен участник си хвърли панически раницата и подскочи, защото се счупи един прозорец от вятъра. И най-показателната ситуация, друг господин, който аз за толкова години не успях да си изясня какъв е – стрелец, бизнесмен, историк, спортист, също популярен в стрелбата, по незнайни начини и с протекцията на една частна фирма се озова в амплоа на журналист в една машина с мен в Баграм. Дете хвърли камък под машината. Картечарят извика „Бомба”. И нашия човек се напика. Буквално, в гащите. Инак добър стрелец, но по-добре стана така. Ако не беше се паникьосал или ще гръмне някои вътре в машината или детето.(Съфорумци без злоба, както виждате не казвам имената ви, давам просто примери от практиката).
Та да си дойдем на думата. Златанов казва, преди да стреляш, трябва да се научиш да държиш оръжието. Аз казвам, преди да се научиш да държиш оръжието, трябва характер, култура и интелект. Да стреляш по мишени едно, да си в „ситуация” е съвсем друго. Да си точен стрелец едно, да си безопасен за себе си и колегите е съвсем друго. Когато си с оръжие, най-важното нещо е правилно да оцениш ситуацията. Когато бях млад лейтенант, един войник щеше да застреля една баба, че влязла да си търси козата. Добре, че не беше добър стрелец. Трябва да се мисли в тази посока. Примерно малумният служебен кобур на Макаров, дава необходимото време човек да премисли ситуацията.
Преди всички разбиращи, които никога не са попадали в престрелка и даже оръжие не е вдигано срещу тях, но за сметка на това „много ги знаят нещата” да се включат, отново пояснявам. Мнението ми НЕ засяга: Щурмоваци, специалци, рейнджъри и тн. Говоря за болшинството служители, които оперират с оръжие, но на повечето и през цялата им кариера не се налага да го използват.
Бъдете здрави!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
