След дълга борба с преспите и студа, за да намеря и изрина колата си и внимателно шофиране по снежните и заледени улици, мога да се похваля че се сдобих с така желаната мерна пластина с 10 деления
Бързо, бързо се прибрах в къщи, до колкото го позволяваха метеорологичните условия и високата скорост от 40-50 км/ч по непочистените улици на София и се забих право в работилничката си готов за майсторски подвизи. Подкован теоретично и зареден с желание и оптимизъм се залових за работа. Първо трябваше да сваля мерната пластина с 8 деления. Въоръжен с традиционните инструменти за всеки уважаващ себе си български майстор - чук, клещи, отвертка и "Да ти е.. майката", се справих бързо и лесно с поставената задача (е не е като да го правя за първи път). Дойде ред на сравнително позиране между двете пластини и се оказа, че тази с 10 деления е с около 5- 7 мм по дълга ... Ама нали съм си инат и си викам "че му го сложа!" И тук точно беше момента в който господата Ибушеви дружно ми показаха среден пръст със спецификата на своето безподобно изделие и чудо на оръжейната инженерна мисъл - САР М1. Основата на мерника не е стандартната за АК 47, АКМ или АК 74, а е малко преработена. Това естествено не е проблем за човек с дремел и без страх да го използва, когато е необходимо. Вариантите бяха два - да изпиля основата или пластината, но мързела си каза своята дума
Другото специфично конструктивно решение е, че мястото където лежи плъзгача на положение "П" е дълго над сантиметър и така "П" и "1" се оказват на една и съща равнина.
В крайна сметка сега си имам резервна мерна пластина за АКМ-а. Добре че имам истински Автомат Калашников, на който да му стават всички джаджи които се опитвам да интегрирам на арсеналското изделие, къде успешно къде не и така си трупам резервни части
Изпратено от моят SM-G950F с помощта на Tapatalk