Ето текста на решението:
Производството по делото е реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 55, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по касационна жалба на началника на РУП - гр. Димитровград при ОД на МВР - гр. Хасково срещу решение № 70 от 22.03.2012 г. по адм. д. № 46/2012 г. на Административен съд - гр. Хасково, с което е решение рег. № ЯД 1572/03.02.2012 г. на ВНД РУП - гр. Димитровград при ОД на МВР - гр. Хасково. Поддържа се като касационно основание нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Г. Г. Г. не е взела становище по жалбата. Представителят на ВАП дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение рег. № ЯД 1572/03.02.2012 г. на ВНД РУП - гр. Димитровград при ОД на МВР - гр. Хасково на основание чл. 155, ал. 1, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ е отнето разрешение за носене на дългоцевно огнестрелно оръжие и разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие, както и на основание чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ е наредено изземване на дългоцевно огнестрелно оръжие - карабина "Броунинг", кал. 30-06, надцевка "ИЖ" к. 12, карабина "Ремингтон" к. 22 и боеприпаси за тях от Г.Г. За да отмени административния акт по жалба на ответника първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 158, ал. 1, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ. Решението е правилно. Съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ издадено разрешение за някои от дейностите по този закон се отнема от органа, издал разрешението, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2-8. От друга страна, на основание чл. 58, ал. 1, т. 7 от същия закон разрешения за съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което през последните три години три или повече пъти е нарушавало обществения ред, за което са му налагани административни нарушения. Следователно, при проявлението на посочените в нормата на чл. 155, ал. 1, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ обстоятелства, действайки при обвързана компетентност, административният орган трябва да издаде индивидуален административен акт, с който да отнеме издаденото разрешение. Най-сетне, съобразно ТР № 4/2008 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСК на ВАС по тълкуването на чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗКВООБ (отм.), основание за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия са административни нарушения, извършени от лицето, адресат на акта, с които се засягат обществени отношения, свързани с реда, спокойствието и сигурността на гражданите. В мотивите към същото решение е посочено, че не всяко нарушение на правовия ред се счита за нарушение на обществения ред, поради това понятието следва да се тълкува и прилага стеснително. В конкретния случай през последните три години преди издаване на административния акт против ответника Г. Г. са издадени четири наказателни постановления за извършени от последния нарушения на Закона за движението по пътищата. При преценка на релевантните факти и съобразявайки ТР № 4/2008 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСК на ВАС, първоинстанционният съд правилно е приел, че нарушенията от 25.02.2009 г. (управление на МПС с неразрешена скорост в пределите на населено място) и от 22.10.2009 г. (причиняване на ПТП поради неспазване на пътната дистанция) могат да обосноват извод, че са такива по чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ, доколкото засягат реда, спокойствието и сигурността на гражданите и сочат по-висока степен на обществена опасност. Останалите две нарушения обаче от 02.04.2009 г. (спиране и паркиране на товарно ППС на място, създаващо пречки за движението) и от 13.07.2011 г. (неносене на задължителна застраховка "Гражданска отговорност"), макар и засягащи обществения ред и представляващи правонарушения, не са от естество да покажат непригодност на лицето да извършва правнорегламентирана дейност по специалните правила на ЗОБВВПИ. В този смисъл стеснителното тълкуване на Административен съд - гр. Хасково е правилно, а релевираните доводите на касатора - неоснователни. След като нормата на чл. 155, ал. 1, вр. чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ изисква наличието на три или повече нарушения, а в случая са налице само две нарушения на обществения ред от ответника, не е изпълнена хипотезата на цитираната правна норма и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че административният акт е материалнонезаконосъобразен. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице релевираните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е правилен по своя правен резултат. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 70 от 22.03.2012 г. по адм. д. № 46/2012 г. на Административен съд - гр. Хасково. Решението е окончателно.
_________________
Демокрация е, когато два вълка и една овца гласуват какво ще вечерят. Свобода е, когато добре въоръжената овца оспорва резултата от вота.
Пламен Попов - Габрово
Последна промяна popov308 на 16 Яну 2019, 16:16, променена общо 1 път
|