rdgeorgiev написа:
Обществото не ще отговорности и повече се радва на забрани, отколкото на свободна воля.
според мен не е това, не се радва на забрани .. а просто е необразовано, неграмотно и повърхностно .. от там и неразбирането
спрете школите по карате - ще плъзнат биячи и побойници по улиците - 1980та
спрете динамичната стрелба - ще се валят трупове по улиците - 2010 год (това го имаме и на запис от събрание)
спрете снайперистите - това са убийци - 2015 год
спрете заглушителите - ще ни избият свинките бракониерите - 2019 год
да има промяна
това ни е наследство от миналото, където някой все забраняваше и наказваше .. с маркуч
Щастието да бъдеш роб
Бунтът на остров Барбадос
През хиляда осемстотин тридесет и осма година един необикновен бунт окървавил мирния остров Барбадос. Около двеста негри, мъже и жени, наскоро освободени от Мартенските декрети, отишли една сутрин при бившия си господар, някой си Гленелг, за да го молят отново да ги зароби. Прочетен бил тефтерът с жалбите, вписвани от анабаптистки пастор, който молителите носели със себе си. След това започнали разискванията. Гленелг бил може би непохватен, или прекалено съвестен или просто се боял от закона. Така или иначе, той не проявил разбиране. В резултат на което бил най-напред любезно натупан, а после заклан заедно със семейството си. Още същата вечер негрите се върнали в колибите си, където подновили обичайните си занимания и се отдали на сладка приказки. Губернаторът Макгрегър се погрижил да потуля случая и освобождението продължило победния си ход. Тефтерът с жалбите безвъзвратно изчезнал.
Сещам се понякога за този тефтер. Освен справедливите оплаквания от организацията на трудовите къщи (workhouse), от замяната на камшика с килията в забраната „чираците“ — така наричали новите свободни труженици — да боледуват не е изключено да е съдържал и нещо като апология на робството. Като например забележката, че единствената свобода, която ни се услажда, е тази, заради която другият попада в робство. Няма човек, който да се радва, че диша свободно. Но ако аз например си издействувам весело да свиря на банджо до два часа сутринта, съседът ми губи свободата да не ме слуша да си свиря на банджо до два часа сутринта. Ако си издействувам да не правя нищо в живота, съседът ми ще трябва да работи за двама. Известно е впрочем, че в световен мащаб безусловната страст към свободата доста бързо предизвиква не по-малко безусловни конфликти и война. Прибавете и това, че по силата на диалектиката робът е обречен на свой ред да стане господар, и ще видите, че сигурно не бива да се насилват природните закони. Прибавете и още нещо — че има известно величие, има и не малко радост в това да се подчиниш на чуждата воля (както се случва с влюбените и мистиците) и да се отървеш — най-сетне! — от собствените си удоволствия, интереси и комплекси. Така че днес, дори повече отколкото преди сто и двадесет години, това тефтерче би изглеждало еретично, да не кажем опасно.