Гаранция, че ще съжаля задето пиша за втори път в темата, ама казах А, да кажа и Б.
Ще трябва явно като някой политик да обяснявам какво съм искал да кажа:
1. На журналистите хич не вярвайте като фактология, защото какво са чули, какво са разбрали и какво пишат - един Господ знае. Самия термин "Висш" касационен съд, вместо "Върховен" касационен съд показва колко внимават в картинката.
Въпросът (и причината да пусна темата) е друг - вижте как в един и същи казус един съд вижда оправдаване, а друг - присъда
2. Защитната теза на колегата Людмил Павлов беше много силна, но пък за сметка на това и двата състава просто я пренебрегнаха: пушката е произведена преди 1900 година и напълно отговаря на състава на чл. 4, ал. 2, т. 3, б. В от Закона за пиратките, т.е. държането й не е на разрешителен режим, а употребата й за самоотбрана сама по себе си е при хипотеза на крайна необходимост. Тук престъпление няма.
Такова игнориране на аргументи за съжаление е масов прийом в нашите съдилища - и по наказателни, и по граждански дела: на съда не му изнася нещо, което дадена страна сочи в своя защита - и то тактично бива пропуснато във финалния съдебен акт. И това е във всички инстанции.
3. Лично за мен много странен в този казус беше фактът, че срещу подсъдимия не бяха предявени граждански искове.