tojito написа:
Тази фреза от 50те дали е с качествата на материалите, които се използват в "наши" дни?
И не ми казвайте, че ламаринените кутии не се гънат
Допуските на детайлите и възлите са големи ... не ми пука колко са и какви са, стига тоягата в ръцете да си свърши работата
Пък и не гоня да се кича с медали
гъни се разбира се
особено румънско тенеке
има и руски с лошо качество на щанцата, вкл и на цевите (годините около 1975-1977 са най-качествените)
щанцоването е много по високотехнологичен процес от фрезоването
иска се познаване на много технологии .. както подбор на материал за ламарините, също така и закаляването, така че да не се изкривяват
пуснах клипа, защото често се казва - ама фрезата е по здрава, монолитна и т.н.
е .. вижда се че и тя се гъни при тези тежки удари .. все пак затвора е с мазасата на чук
за щанците - има варианти с 1,6мм ламарина и са ми казвали, че резултат е доста добър, и става много качествена пушка .. но не сам виждал такъв
при АК-тата имат 3 удара в системата
1. от дулното налягане, когато куршума напусне цевта - това се намалява с хубав компенсатор
2. когато затвора удари отзад, лекува се с хубав качествен буфер
3. когато затвора удари напред ... тука вече само с олекотяване на затвора, както е на АКМа, и удар в ляво
АК 7,62 системата е прекалено овъргаз, може да се пробва да се сложи газов регулатор
но вече се минава, разумната граница на инвестиране на време и пари
стоковата версия е голяма мъка, в това и най-хард феновете се убедиха
може да се стреля .. но граничи с мазохизъм
когато имаше патрони на по 15 стинки .. си заслужаваше да се изтърка една две цевки
но сега вече, ако ще се купуват патрони на по 50+ стинки разума говори друго, но кой пък върши само разумни неща