Много интересна тема, следя я с интерес.
Ето и моя скромен опит с КНО през годините, вече около двайсет. Както вече се спомена, много често изборът ни е повлиян от моментни модни тенденции, сантимент, детски мечти, и, не на последно място, финансови възможности.
В началото твърдо бях решил да си взема револвер, макар да нямах никакъв опит с тази система. Живея в голям град и по онова време имаше много магазини за оръжие с океан от цеви- буквално! Режимът при избор и разглеждане беше, меко казано, либерален- случвало се е на тезгяха пред мен да има седем-осем револвера, да си ги разглеждам, до мен няколко пистолета- абе, с две думи- шантава работа! След инцидент в един от магазините- изстрел от клиент в стената, нещата станаха по-затегнати, но все още не искаха разрешително, за да ти дадат да подържиш и разгледаш оръжие.
Та, да се върна на темата. С едни пари в джоба отивам в магазина и се заглеждам по едни къси и лъскави S&W, но... парата не достига за половината револвер! При положение, че имах три месеца да избирам къде съм бързал, но и сега съм си така- както казва един мой приятел: "-Меракът не мъчи, а мОри!". И след доста четене на списания, тогава нет нанайси
, се спрях на Taurus 85SL 38spl. Това SL да не ви заблуждава- ревото си беше с една красива синкава оксидация, красива орехова дръжка и буре, побиращо пет патрона. И за крупната по онова време сума от 650лв. станах собственик на бразилския клонинг на S&W. Като казвам клонинг, влагам само добри чувства. Така се случи, че след време този револвер отиде в мой близък и имах възможност да сравня спусъка на Таурус-а и Смит-а. На дабъл имаше разлика в полза на Смит-а, но на сингъл- никаква или поне аз не открих! Красив, компактен, малък револвер, на който за съжаление нямам снимки...
След година време се пробвах отново и ха, бинго!!! Дадоха ми за второ
Бях си харесал едно малко, компактно пистолетче в 7.65 мм. Кой тогава да мисли за стопиращ ефект, мощ, универсалност и т.н. Важното беше да е малък и да може да се носи по всяко време на годината скрито, че ръста не ми е на играч от НБА и си личи, като запаша някоя гега.
Така си взех FEG R-76. Два пълнителя по шест патрона, бутон за освобождаване, два тона на оцветяване- гъзарйка, бате...
И десетина години ми беше верен спътник. Револверчето потъна в касата, че патроните скъпи, той- красив и да не го надраскам- такива работи.
По едно време се появи оферта, на която не можах да устоя- S&W Lady Smith 3". Но трябваше да се отърва от Таурус-а. И на ръба на подаръка го дадох на мой близък и скочих на Лейдито. Голям пищов, във всяко отношение.
Хубаво, ама на мен ми дойде голям, тежък и лятото стана невъзможно да го нося. И постепнно пак си застъпих унгарчето.
В този форум излезе една Берета Чита в 7,65 мм., на която доста хора се чудеха и подминаваха заради калибъра, може би. Е, аз реших, че ми харесва и продадох унгарчето, добавих малко парички и скочих на Беретката.
Прекрасен пистолет, съчетал в себе си стил, качество и дух. Добър откат, добър контрол- с две думи красив атрибут.
И неговата съдба беше като на останалите- поомръзна ми, не стрелях с него, но пък го носех, защото голямото Лейди си почиваше в касата. И както си почиваше, разбрах, че една позната си продава подаръка от съпруга си, защото не го ползва от години и почти не го е носила. А подаръка се оказа S&W Lady Smith 60-5, 2.125". Пет патрона, лачената дръжка, страхотния финиш като на голямото Лейди, но много по-компактно, по-лесно за носене и употреба.
Направих и невъзможното и успях да се преборя с доста фактори по лесния начин- с добра дума и убеждаване в правотото на действията и намеренията.
Продадох голямото Лейди и взех малкото. И бях, и все още съм, много доволен от това!
Междувременно, благодарение на колега и приятел от форума, се запалих по Sig Sauer P232SL. Успяхме да намерим един, уговорихме се с продавача и пуснах на пазара Беретата. Така осъществих и тази си мечта- да имам, може би, най-красивия и елегантен пистолет. Също така вдигнах и левъл- в калибър 9х17 бях вече! Накиприх го с дръжки, трети пълнител и маса кобури. Това вече ставаше за носене, но пак не можа да се пребори с малкото Лейди.
И както много пъти се казва- никога не казвай никога! Бях решил, че тази комбинация на две малки, компактни оръжия от двете ситеми е баланса, който съм търсил... Но не! Пак приятели ми запалиха чергата да пострелям с Глок и- ясно ви е какво се случи, нали? Зиг-а замина да радва един млад човек, а аз зачаках Г48 и Г43Х. Но както вече споменах- много мразим да чакам, и скочих на Г45. За което не съжалявам, поне до момента, в който не хвана Г48 или Г43Х.
Аз, къде анатемосвах под път и над път полимерните пистолети си купих такъв- явно кризата на средната възраст взима надмощие в мен.
Имах възможност с бюджета, отделен за Глок, да взема и нещо от серията 1911, но на този етап не съм дорасъл все още за този тип стреляне и носене. пък и 17 срещу 8 ми звучи по-добре, някакси.
Това е за сега от мен като път в тази мания. Може да ви прозвучи като лутане, безпринципни решения, прибързани покупки и несериозност от моя страна, но нали темата е за това да показва и грешките ни, ако има такива, на хората, четящи форума.
Днес помолих за съдействие наследника и ми направи няколко снимки как нося КНО през студените дни.
Револвер във вътрешен кобур на Вега, леко модифициран от мен:
И Глок 45 в кайдекс:
Нося така оръжие, когато се движа в тъмната част на денонощието или има и най-малка възможност за конфронтация, която не може да бъде преодоляна вербално. Якето е закопчано до момента, в който не преценя, че ципа трябва да бъде свален и да съм готов. Но те и якетата са ми една идея по-големи- така съм си свикнал. По-удобни са за скрито, пък и прикриват излишните килограми.
При пътуван с кола или на места, на които не очаквам неприятности и хората не са обремнени с комплекса "въййй, тоз има пистолет" ползвам два кожени кобура на Вега и Жоралти.
И като за край, че стана мнооого дълго:
Дано е било интересно и да не съм ви отегчил!
Приятна вечер!