Такаааа. Да взема да кажа до къде я докарах с новия си приятел. След няколко стрелби, за които не съм се отчел, ще нахвърлям кратко как се сработваме с творението на екипа на г-н Глок. С лекото захлаждане се отдаде възможност за носенето и на този пистолет. Експериментирах няколко кобура и начина, но в кайдекс отпред над най-милото ми е моята позиция. Като си помисля как го нося и леко се схващам за сигурността на достойнството, но внимавам.
Кожен кобур, дори и Сикингер, не придава тази прибраност към тялото и липсата на паразитни извивки и залитания на оръжието. Имам външен и вътрешен от кайдекс и мисля само с тях да си остана. Евентуално още един закрит външен за фенер, който ми е в листата.
Толкова за носенето.
Стрелбата. На 20+ метра нещата не са добре. Прецизната не е моята стрелба- това го разбрах, а и няма за кога да ставам стрелец на дълги дистанции. То и практическо приложение не виждам, но може и да бъркам.
На дистанции 5-7-10 метра нещата стоят далеч по-добре. Започнах от пистолет в ръка, хват с две длани и изстрел, като се стремях да подобрявам времето, но да не е за сметка на точността. След това от плътен хват от гърди и стигнах до работна стрелба- вътрешен, патрон в патронника и бързи дублети. Все още го има момента на замисляне, но според мен, е по-скоро инстинкт за самосъхранение, дължащ се на наличието на патрон. Когато действам бързо и уверено правя добри времена/без да съм засичал/и сравнително добри стрелби. На дублет на 5 метра ги събирам в капачка от буркан. Триплетът не ми се получава с такава гъстота на попаденията при еднакъв ритъм. Ако пусна бърз първи и после два една идея по-бавни- нещата стават. Както съм чел тук- важен е първия изстрел. Аз изхождам и от позицията на потърпевш при законна самоотбрана, защото всички знаем как стоят нещата в нашия Съд, за жалост. Едно забавяне след първия, дай Боже, точен изстрел би ме възпряло да дублирам или затретя. А това играе само за мен, дано не се налага!
Следващият път ще си взема една капачка за буркан и цветен маркер, обръщам мишената с бялото към мен, очертавам и номерирам. Ще пробвам триплети под различен ред. Може и да изненадам малко някои от стрелящите в стрелбището, но ми е през...пищова- аз си плащам коридора и патроните, нали?
Не ме оставя на мира проблема с мускулната памет. Как се справяте със спирачката да пуснете три или пет патрона, когато решите, че един е достатъчен?
А, пропуснах нещо важно- опитвам се при движение на пистолета към мишената да обирам т.нар. мек спусък. Получава се, но аз много дадох от себе си и при сухите тренировки точно на този момент.
С една ръка на близки дистанции също стават нещата. Пистолетът се владее изненадващо добре.
Толкова за сега. Ще се опитам да снимам какво съм сготвил следващия път, ако обещаете да не ме пускате по пързалката ако съм се провалил
Приятна вечер!