Кратък обзор на изделието с което се сдобих.
СКС Ижевск 1955г.
Прерових наличните български интернет ресурси и нищо съществено не открих. На мен явно ми се пада, да открия темата за „Ехото от войната“ така я виждам аз СКС-та.
Подробно няма да се спирам на технически характеристики, привеждане към нормален бой и прострелка, тунинг части и т.н. Мрежата е пълна със стрелкови наставления, наставления по ремонт и море от фирми предлагащи всякави чаркалаци. Основни ресурси американски, канадски и руски форуми /има теми с по няколкостотин страници/.
Ще се спра, само на няколко детайла, за чиято достоверност има всеобщо съгласие в цитираните по-горе форуми.
По самото оръжие:
Почти пълна заменяемост на части без значени от страната производител СССР ,Китай, ГДР, бивша Югославия може и да изпускам някоя.
Няма яснота, кои пушки стрелят по-точно тези с хромираните или тези с нехромираните цеви. Не е напълно ясно и кои цеви се износват по – бързо, хромирани или не. Снайперски модели, поне при руснаците никога не е имало /проведен е конкурс,представените модели на база СКС не са отговорили на изискванията/ . Произведени нехромирани цеви, никога не са се хромирали допълнително. Няма пълно потвържедние, че СКС е участвала във Втората световна през 1945. Модела, който е познат във момента със сигурност не е. Прототип наподобяващ поне външно на СКС с калибър 7.62х25 е взел участие в конкурс през есента на 1941г. Военните са искали полуавтоматична пушка в този калибър, за увеличаване на делекобойност при използване на този боеприпас, но дори и по-дългата цев не е довела до съществена промяна от възможностите на ППШ и ППД. Всички опити в тази насока след конкурса са прекратени.
Твърдението, че с щик било в бойно или в походно положение СКС е много по-точен и след демонтажа на щика и купа сено не може да се уцели, не е вярно. Сам се убедих, за справка по – долу в текста.
Приклада е къс и иска допълнителен затилък, общо мнение. При среден ръст под 1.70 м. на наборния войник преди 70 години и преполагаемо наличие поне на ватенка, нормално е приклада и да бъде е с този размер. Съществуват митично точни СКС специална изработка, али –бали. Всички СКС при изработка, поне в бившия СССР са минавали на т. нар. „сталинска приемка“ , нито повече, нито по-малко. Качеството на изработка на ГДР и бивша Югославия също е много високо.
Разглобяване без инструмент,/ заданието е било без нито един болт/ и Симонов се е справил отлично. Напълно се разглобява и с отделяне на железарията от ложата за две – три минути. При обратното сглобяване е същото.
За монтажа на оптика, всички видове релси, бази и т.н. поставени на капак на цевната кутия, които се предлагат от знайни и незнайни фирми не стават за нищо. Най-утвърдена практика монтаж от ляво на цевната кутия, чрез пробиване на кутията за крепителни нитове или болтове. Тези монтажи са два типа са висок и нисък, но и при двата трябва да се внимава с размера на оптиката, при стрелба гилзите бият право нагоре в оптиката или монтажа, проблема се решава, чрез външна магнитно закрепваща се планка от лявата страна на цевната кутия, която насочва гилзите посока дясно или оптика с по-малък размер /по-къс тубос/ . Друг монтаж е планка на мястото на мерника, там най-често поставят бързомери или оптики с малка кратност предназначени за къси нарезни оръжия, според общото мнение това е най-удачен вариант с минимални интервенци върху оръжието.
Тунинг/смяна на ложата, тук на има за всекиго, трябва само да се обърне внимание при избора на ложа, дали същата ще позволи и ползване на механичните мерни прибори, при някои от моделите линията на приклада идва твърде високо.
Компенсатор, там всичко за АК 7.62 върши работа, да се обърне внимание на закрепването на монтажа и самия компенсатор, разни екземпляри със съмнителна здравина на закрепване, много често са отлитали.
Общо мнение, че начина на закрепването на цевта и цевната кутия към дървената ложа, колкото и да функционелен от гледна точка на обслужване на оръжието, толкова и допринася за недостатъчната точност по днешните стандарти на карабината. Всички опити за бединга към стандартната дървена ложа, са с меко казано съмнителен резултат, по отношение промяна на точност на оръжието. Почти същото се отнася и за всички други ложи, които се предлагат било от дърво или различни видове платстмаси. Има надежди за един модел канадска алуминиева ложа, но там данните от първа ръка са все още малко. Ако ще се търси пушка със стабилно 1 моа или субмоа, СКС определено не е тази пушка поне към днешна дата.
Стрелбата с оръжието, приклада определено е къс поне за мен, за ватенка не се реших да сложа, все пак дневната температура беше около 34-36 градуса. Оръжието с добър баланс, при прикладване прицелването става бързо и интуитивно, получава се чудесна мерна картина. С един затилък на приклада ще стане идеално. Спусък съотносим към военните стандартите отпреди 70 години отличен, достътъчен празен ход и дъъъъълъг плътен и тежък ход до освобождаването на чукчето, всичко това е придружено от прияно за ухото поскръцване. Откат за мен лично, относително по – слаб от този на АК 7.62 и някак по добре разпределен, не толкова рязък. Имаше добър контрол при дублетни изстрели, това ме учуди, но се получи много добре.
Самата стрелба
С щик в бойно положение, първа серия - прицелна точка в основанието на мишената, мерник 1, патрони Барнаул HP 123 грейна. Втора серия прицелна точка в основанието на мишената , мерник 3, патрони ППУ STS 123 грейна. Разположението на групите спрямо точката на прицелване и размера на групите и за двата боеприпаса, почти съвпадат с тези от контролния отстрел на стрелбището в с. Труд.
Прикачени файлове:
20190809_131636.jpg [ 396.9 KiB | Прегледано 9531 пъти ]
С щик в походно положение първа серия отбелязана с номер 1 на мишената, втора серия отбелязана с номер 2 на мишената с демонтиран щик и махнат шомпол. Точка на прицелване център на мишената, мерник № 1 и за двете серии и боеприпаси Аресанал ФМЖ 123 грейна и за двете серии.
Дистация 100 метра, от стрелкова маса. Последните две снимки от поста.
От ръце, дистанция 50 метра, дублети в рамките на 50-60 стотни. Дървото много добре се справи със загряването на оръжието, никакъв дискомфорт.
Прикачени файлове:
20190823_161152.jpg [ 147.74 KiB | Прегледано 9531 пъти ]
Стрелбище Лозен, температура на въздуха 36 градуса.
Сравнителна стрелба 6 типа боеприпаси и замерване на скоростите на боеприпасите, информация върху мишените.
Прикачени файлове:
20190823_155118.jpg [ 348.46 KiB | Прегледано 9531 пъти ]
Прикачени файлове:
20190823_155155.jpg [ 350.92 KiB | Прегледано 9531 пъти ]
Прикачени файлове:
20190823_155235.jpg [ 355.06 KiB | Прегледано 9531 пъти ]
Прикачени файлове:
20190823_155309.jpg [ 356.14 KiB | Прегледано 9531 пъти ]
Прикачени файлове:
20190823_155338.jpg [ 365.94 KiB | Прегледано 9531 пъти ]
Прикачени файлове:
20190823_155443.jpg [ 341.84 KiB | Прегледано 9531 пъти ]
Точка на прицелване основание на черния кръг, мерник 2 за всички серии.
Дистанция 100 метра, от стрелкова маса. Стрелбище с. Труд, температура на въздуха 34 градуса.
Като цяло, оръжието даде резултати при стрелбата рамките описани в стрелковите наставления.
Благодарности на екипите на стрелбищните комплекси в Горни Лозен и Труд за гостоприемство, на Боби от "Дефенс" за търпението и на Тодор Терзийски за меренето на скоростите.
Р.S. Полимерния връх на Хорнеди-то не се чупи при подаване, пробвах няколко пъти.