b5202s написа:
Но въпроса защо не ме остави да спя. Излиза че да се мери/оценя спусък със сила в кг е изключително неточен начин за мен що се отнася до необходимата енергия/усещане/комфорт за да се задейства.
Колега виж, и тука топлата вода е открита отдавна... меренето на нещо в килограми или паундове си е както му викат при мене: reference material...
Точно както отката има физическа величина и "почувстван" откат, така и цифрите премерена тежест на спусъка ти дават само ориентир колко е лек, нищо друго.
както си открил, м-у лек и лек спусък има разлика в усета на теглене но и тука нещата са строго субективни. Един спортист търси едни качества от спусъка, един тренирал яко служител - други. Спортиста иска тунингован спусък, служителя се интересува по-вече от специфичен рисет в зависимост от техниката му на стрелба, от колко е дълъг, търси определена тежест и т.н.т. все персонални изисквания. Те може да са доста сходни в много случаи но например служителя няма да се интересува от това, че през спусъка на Глока се усеща всяка част и карантия вътре, докъто спортиста иска "стъклена пръчка", спусък който да не го разсейва, максимално оптимизиран за неговата стрелба, за това което той намира за приоритет...
Моят поглед като на не-служител и не-спортист е чисто "самозащитен"... Аз се интересувам от спусък който може да ме улесни в правилно пласиране на първият изстрел, когато не съм тренирал яко през ден, интересува ме инструмент който да стрелям ефективно без да съм вложил време и нагласа в него, уред тунингован по мене и липсата ми на огромен опит, това е. Общо взето аз го виждам като "златната среда" на мерници, тунинг на спусъка и т.н.т. Конкретният опит с конкретно оръжие е друго, аз говоря за принципа. Сега вече не ми пука много колко усещам неща през спусъка на Глока защото съм му свикнал, преди беше друго...
Ако мога да илюстрирам казаното със две снимки които съм пускал и преди, ето: Често водя разни хлапета на приятели на стрелбището. За мене това енай-добрият показател за качествата на едно оръжие, понеже се ползва от човек без сериозни навици, който изпълнява команди с които не е свикнал.
Хлапето беше мисля 14год, стреля за първи път с Г22 и със Х5, 15 патрона в пълнителите, една и съща скорост, стрелбищен боеприпас, едни и същи приказки за хват и стойка и техника на мерене, 7м разстояние до А4 лист с мишена.
Резултата се вижда и говори сам по себе си ако броиш дупките по мишените:
5 от 15 за Глока (говориме само за попадения в кръга)...
14 от 15 за Зига.
По-тежък пищов, по-голяма ръкохватка разпределяща отката по-добре, по-дълга мерна линия, по-дълга цев съответно - по-мека стрелба...
Повече костилки в център мас при да кажеме - едни исъщо други фактори, до колкото може да се повторят останалите фактори/обстоятелства...
Мисля, че ако са ти "уморени" ръцете, или имаш болки, най-правилното е да се придържаш към друго златно правило: Стреляш този калибър който можеш да контролираш най-добре, в какъвто аспект искаш... Понеже и аз имам от време на време проблеми с ръцете, не мога да заключвам, палците ми почти не работят, имам късани мускулни влакна и т.н.т. моят хват е много хлабав, аз бих казал че може би трябва да пробваш да постреляш нещо от сорта на .22лр, било свестен ДА револвер или някое спортно пищовче. Това е дефакто back to basics, да цитирам още веднъж тъпериканците, но има доста резон, понеже е по-евтина стрелба и ще ти даде повече опит от там - повече мускулна памет и като подкарваш 9тката от време на време ще си свикнал с движенията, мисля че ще е по-лесно от към физическа болка ( ако имаш такава) и вече няма да обръщаш внимание на кофтито спусък...
Без да претендирам за някаква достоверност, тука описанието на хубав спусък се свързва с натискане в-у стъклена пръчка - усещаш, че почти не мърда и прилагаш плавно увеличаващо се усилие, докъто не се счупи и те изненада, това е ужким стандарта.. Сам разбираш, че пак говориме за "усет" и той е различен от човек до човек но това е идеята - спусъка да не те разсейва с разни усети а да се концентрираш единствено на посоката и усилието което прилагаш към него, и да те "изненада" когато "спусне".
Класически 1911 спусък ха ха ха...
Аз бих казал - ако все пак искаш да тунинговаш Глока - постреляй малко повече с правилен хват и стойка, и се опитай да анализираш какво точно те дразни, и почни от там... Колкото по-малко го закачаш от към пружини, толкова по-добре... Малко полиране, един свесен Гоуст бар и пробваш пак, то това му е гъдела на стрелянето, поне за мене...
Нататъка ако нещо не ти харесва, ще знаеш точно какво и ще си търсиш решението.
За мене най-добрият трик със спусъка на Глок е това което Паскал ме светна, номера с Ню Йорк тригъра, за мене е идеално защото прави спусъка плавен по цялата му дължина и не се усеща нищо през него, максимално близко ми е до 1911 спусък, разбира се със Гоуст Рокет, конектор, който е 3-4 кила и контролира пре и овъртравъла. Това са ми на мене "тунингите" в мойте глокове, заедно със 15 паунда пружина за да нямам засечки със калпавите стрелбищни патрони, другото е само стреляне...