Absolut написа:
Сигурно има основание, за това чисто теоритично:
1. Попадение в шията с прекъсване на една от големите артерии.
2. Прострелване на белия дроб, без засягане на други органи (сърце, гръбначен стълб, черен дроб и др.). Съчмата преминава двустранно.
Absolut интересни въпроси повдигаш, които за съжаление човек без никаква подготовка няма да може да отреагира. Сега с прости думи ще се опитам да отговоря
1. По първата точка, което важи за всички огнестрелни рани с прекъсване на артерия, трябва да се упражни директен натиск върху раната. Е тогава, ако е в шията рискувате да удушите пациента. Но това е решението. Дали ще вкарате пръст в раната, дали с марли ще я запушите - това е въпрос на решение на място. Слагате пострадалия по гръб на земята, вдигате му краката под ъгъл от около 45 градуса, дръжте го стабилно да не се мята даже ако трябва му вържете ръцете защото ще посяга постоянно към врата си. Най - важното е да спрете кръвта - с натиск. Руснаците казват че са измислили техника за прилагане на турникет на огнестрелна рана на врата, ама не съм виждал как става даже и на картинка. Обяснението е следното.
Вдигнете ръката на пациента от противоположната страна на раната. Натиснете самата рана с марли, дрехи каквото имате за да спрете кръвта. Широка текстилна лента тип турникет, има такива колани от едно време - имаше ги в гранична, много приличат по структура на коланите за закрепване на товарите. Кожен не ви върши работа, тактическите колани също. Та слагате марлята на раната, вдигате другата ръка и прилагате турникета. За да не засегнете дихателните пътища, завъртете главата на пострадалия към вдигнатата ръка, и раната един вид ще остане отгоре. За това като стегнете турникета пострадалия няма да се задуши. Само, че го казвам - не съм го виждал, не съм го правил, не знам как действа. Не ви го препоръчвам...
2. По т.2Дали ще е съчма, дали ще е проектил влезе ли без да излезе, а и влезе и излезе ли - СТЕ ГО ЗАКЪСАЛИ, АМА ЯКО. Имате на разположение около 30 до 45 мин да закарете ранения в болница, и това след третирането. А без нето даже и по - мачко.
Белият дроб е "опакован" в един вид ципа, която го задържа в гръдния кош. Тази ципа е еластична. Щом се пробие отвън - навътре и обратно естествено тя си остава здравано с дупка. Когато пострадалия диша, през получената дупка влиза въздух. След преминаването на въздуха, дупката се затваря и този въздух не може да излезе. Понеже това не е въздух в самия бял дроб, за обработване имам предвид, той не може да излезе по обичайния начин чрез издишването. При поемането на друга глътка въздух, и този въздух остава в белодробната кухина и така става все повече и повече при всяко вдишване. Белия дроб се свива и разпуска в процеса на обработка на кислорода. Щом влезе въздух в кухината, белия дроб се свива. Свива се все повече и повече при всяко вдишване, като накрая стигне до такива размери което не позволява нормалното му функциониране. По този начин пострадалия умира от задушаване.
При такава рана прави следното: Слагате пациента на земята. Трябва да го успокоите, защото колкото повече е нервен толкова по - учестено ще е дишането му, толкова по - малко време имате. Има специални марли за такива наранявания, само че никъде в БГ не съм ги виждал, за това ще импровизираме. Сваляте целуфанчетата от 2 цигарени кутии. Разрязвате ги така, че да стане правоъгълник. При издишването на пострадалия слагате едното парче на една от раните и с тиксо/левкопласт/изолирбалнд или каквото имате под ръка залепящо залепвате целуфана само от 3 страни. Обикновенно от двете страни и долния край. При другото издишване слагате парчето от другата страна и пак така го залепяте - само от 3 страни. Целуфана върху раната спира въздуха да влиза в раната и съответното белодробната кухина. Понеже ципата е еластична, при вдишване като се уголемява белия дроб раната се отваря и по този начин насъбралият се въздух в кухината изтласкван от разширяващият се дроб се избутва навън. При положение че няма навлизащ въздух, спиран от целуфана, насъбралият се въздух излиза обратно през раната и напуска през останалата незалепена страна на целуфана. При излизането на въздуха трябва да се чува тихо свирене, ако не се чува не сте го направили както трябва. Много е важно целуфана да се слага на раната в процеса на издишване от страна на пострадалия.
Понеже поста стана по - дълъг ще отговора на останалите въпроси на Absolut в друг пост. Поради големият интерес ще ми е необходимо повече влеме да отговоря на всички, но ще получите отговор!
Поздрави!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Сигурно има основание, за това чисто теоритично:
супер ясно и кратко описание.