За колегите, които горещо се интересуват от коминтерна и македонските въпроси изваждам специално тази част от интервюто с Г. Марков - И сега покрай Договора с Македония много се говори за ролята на Коминтерна за изковаването на македонизма, но не се споменава, че БКП отрича тази линия още през 60-те години на ХХ век.
- От българска страна тази линия е отречена на Мартенския пленум 1963 г. от Тодор Живков. Той не е коминтерновец, Тодор Живков е от местните комунисти, има различия. Още през 1965 г., септември, когато у нас идва Тито и когато приближава преброяването през1966 г., Тито пита: „Моите 340 000 македонци какво ще правите?“, Живков му казва: „Няма такива македонци, има македонски българи, а ако настоявате, аз ще попитам какво направихте с милион и половина българи във Вардарска Македония!“ Отричането на македонизма не е от 1989 г., системата има развитие, едно е при Георги Димитров и Червенков, друго е при Живков. Особено през 1981 г., живи свидетели сме как се отбеляза 1300-годишнината на българската държава. И този Живков, който през 76-та година казва на академиците в Историческото дружество:„Какво става? Вие говорите за български национален дух, къде е класово-партийният подход? Има феодали, има крепостни, буржоа и работници“, през 1981 г., може би под влиянието на дъщеря си, непрекъснато говори за български национален дух. И Живков върна лъва на Паметника на Незнайния войн, който беше изхвърлен през 1946 г. През 1981 г. беше върнат лъвът. Съветвам по-младите колеги да не изпадат в положението на онези млади историци, марксисти сталинисти след 1944 г., когато отричаха изцяло Царство България и заклеймиха Иван Вазов като поет националист. Тогава забраниха военните му стихосбирки. Многоцветно трябва да се гледа историята!
- Живков противопоставил ли се е на съветската линия по темата за Македония?
- Не. Той тогава, през 40-те години на ХХ век, е функционер на друго ниво. В Градския комитет на БКП в София е. Георги Димитров, Трайчо Костов, цялото Политбюро, с изключение на Владимир Поптомов, който е от Пиринска Македония, на пленум през август 1946 г., когато се взима решението да има македонска нация и македонско малцинство в тогава още Царство България (б.р. - референдумът е месец по-късно), се решава по околии комитетите на БКП да се съревновават кой повече македонци ще запише. Познавам братя, единият, който е в София си остава българин, но другият в Сандански са го писали македонец. Двама братя от една майка раждани! Македонизацията е едно голямо престъпление на комунистическата партия!
- По-късно, когато Живков е начело на държавата и ревизира този курс, той прави това в разрез с Москва? Или си го позволява, защото междувременно между Москва и Белград са задухали студени ветрове?
- Да, вече можеше да си позволи. Но можеше да си го позволи и Вълко Червенков, скъсването между Сталин и Тито е още през 1948 г. Вълко Червенков, който говори против югославските ревизионисти, продължава да твърди, че има македонска нация. А пък нашият акад. Тодор Павлов (нашият, защото е председател на БАН), подарява като регент костите на Гоце Делчев! Неслучайно вчера премиерът Борисов се поклони пред костите на Гоце Делчев в църквата „Св. Спас“ в Скопие. Акад. Павлов ги подарява, защото заветът на Гоце Делчев бил, когато Македония се освободи, костите му да бъдат в Македония. Тодор Павлов, който е от Щип, през 1946 г. казва: „Аз съм българин!“, а кара други там да се пишат македонци. А Георги Димитров? Неговите корени са от Разложко и той е македонски българин. Вярно, че Сталин разпорежда, Бащата на народите, всичко това. Тогава Сталин цени Тито. През 1946 г. Тито има голям авторитет – не само на Изток, но и на Запад. И тогава Сталин казва на Георги Димитров: Правите македонска нация, давате Пиринска Македония на Югославия, а Тито ще ви върне Западните покрайнини. Като на Женския пазар!
|