Paco написа:
Какво мислите за този човек и неговите идеи - Александър Дугин?
......................................Традиционализмът е в основата на фашизма и нацизма, а евразийството е всъщност руски нацизъм.
Александър Дугин
Биография – семейство, влияния, кариера
Александър Гелевич Дугин е роден на 7 януари 1962 г. в Москва в семейство на генерал-лейтенант от ГРУ (Главното разузнавателно управление) на Генералния щаб на съветската армия. ...............
Самият Мамлеев вече е емигрирал в САЩ през 1974 г. и Головин възражда окултния му кръжок, като го преориентира от „Златния Изток“ към „Кристално-мъжествения Север“, запазвайки като основа на идеологията си омразата към западната цивилизация. Прави го посредством идеите на бащата на традиционализма Рене Генон (приел исляма на зряла възраст) и неговия последовател барон Юлиус (Джулио) Евола, основоположник на мистичната доктрина на фашизма. В трудовете си Генон особено силно се противопоставя на демокрацията. А според демократичното устройство на обществото властта трябва да идва отдолу и се корени в мнозинството, докато Генон твърди, че в действителност тя идва от върха. Според него демокрацията представлява самоизмама – народът не може да повери властта никому, защото сам не я притежава.
Мирогледът на Евола представлява смесица от мракобесие и окултизъм и има значително влияние върху формирането на нацистките идеи. ...........................................................................................................................................
Идеите за абсолютния Аз, Традиционализма, Консервативната революция и личната инициация (пътят на възхода от човек към свръхчовек) стават крайъгълни камъни на мирогледа на Головин, който основава и се самообявява за „райхсфюрер“ на мистичния „[b]Черен орден на SS“, а Дугин и Джемал стават едни от първите му членове.[/b]
Тук е мястото да си зададем въпроса дали подобни мистични „кръжоци“ и фашистки „ордени“ биха могли да съществуват и дори да бъдат създадени без знанието на съветските тайни служби по времето на тоталитаризма. За познаващите порядките в СССР въпросът е напълно риторичен.
..................................................................................................................................
..................................................................................................................................
Бурните ветрове на перестройката духат вече с пълна мощ и разпращат всеки един по пътищата им – Гейдар Джемал създава Ислямския комитет на Русия, за да пристъпи към подготовката на световната ислямска революция, а Александър Дугин се посвещава да „просвещава“ профанизирания народ с истинската светлина на съвременното езотерично знание, като отрича Просвещението и зове за връщане към „традициите“ на Средновековието.
С помощта на баща си Дугин получава достъп до тайните архиви на КГБ и твърди, че е намерил материали, които са свързани с „Аненербе“ и други окултни структури на Третия райх. Неговото телевизионно предаване „Тайните на вековете“ се излъчва по Първи канал на държавната руска телевизия (1990 –1992 г.). Благодарение на неговите издателски усилия руският читател се запознава с книгите на Генон, Евола, Карл Шмит, Ернст Юнгер, както и на други подобни мислители. Започват да излизат и трудовете на Дугин -„Пътят на абсолюта“ (1990 г.), „Конспирология“ (1992 г.), „Хиперборейска теория“ (1993 г.), „Консервативната революция“ (1994 г.). Установя контакти с европейски консервативни интелектуалци като Ален де Беноа, Жан-Франсоа Тириар, Клаудио Мути и др.
През 1993 г. в Москва той се среща с Кристиан Буше, издател на списание Vouloir и ръководител на френския клон на Ordo Templi Orientis (ОТО) – окултна организация, която е главен пазител и разпространител на учението „Телема“ на Алистър Кроули. Посещението на Буше вдъхновява Дугин да публикува основните творби на Кроули в алманаха „Краят на света“. Същата година писателят Едуард Лимонов го кани да участва в създаването на забранената през 2007 г. Националболшевишка партия. По-късно, имв мемоарите си, които пише в затвора, Лонов казва: „Дугин е „Кирил и Методий“ на руския фашизъм, носещ от Запада нова за нашата земя Вяра и знанието за нея… Неустоим романтизъм, на който не беше възможно да се противопоставим.“
..........................................................................................................................................
През 2000 г. създава и оглавява Общоруското обществено-политическо движение „Евразия“, което през 2002 г. прераства в партия, от която го изключват през ноември 2003 г., и веднага създава „Международно евразийско движение“, чийто лидер е и до днес и което има филиали в 29 държави.
Твърди се, че Генералният щаб е отделил парите за създаването на „Евразия“ и че ФСБ (Федералната служба за безопасност, наследникът на КГБ) не финансира пряко Дугин, но помага с връзки и информация (без авторитетна подкрепа Дугин не може да стане съветник на Селезньов, нито главен идеолог на „Единство“). В създаването на организацията участват много стари приятели на Дугин: бившият полковник от Службата за външно разузнаване Петр Суслов, бившият завеждащ катедрата по стратегия на Военната академия на Генералния щаб генерал Клокотов, кабалистът Авраам Шмулевич, върховният мюфтия на мюсюлманите в Русия Талгат Таджуддин, чрез който движението е получило „билет до върха“, както твърди Павел Зарифуллин – председател на Евразийския съюз на младежта между 2004 и 2009 г. Зарифуллин, който от 2009 г. е председател на Московския евразийски клуб и директор на московски център „Лев Гумильов“, споменава също, че за регистрацията и институционализирането на руското евразийство са помогнали и хора от президентската администрация, възнамеряващи да използват движението като платформа за тайни преговори с чеченската опозиция.
„Четвъртата политическа теория“ (2009 г.) на Дугин е посветена на развитието на нова политическа доктрина. Тезата е, че тъй като консерватизмът, фашизмът и комунизмът са изгубили, а победилият либерализъм е мутирал в битовизъм, консуматорството и индивидуализъм, идеологии в началото на XXI век вече няма. Следователно светът се нуждае от нова идеология. Каква е тази нова идеология? Както можете да предположите, това е евразийството. Дугин извежда четири негови принципа:
Първи принцип – народът е абсолют и висша ценност (любов, глобална телесност и език). „Простото произнасяне на произволно избрана руска дума е истинска магия, колосално духовно дело, защото в казаното се чува шумоленето и ромонът на фундаменталните неща… Събуждайки се, трябва да кажете: „Аз съм руснак“, заспивайки, да потвърдите: „Ето, руснакът заспива“. Само това има значение.“
За Дугин руският човек е абсолютен. Толкова, че се губи смисълът от съществуването на други народи. Народите свършват там, където другите започват. Но тъй като руският народ е безкраен, той не свършва никъде. Смисълът на руската държава се състои в това да отхвърли другите. Тя трябва да бъде агресивна навън и много мека отвътре, така че да не се наруши националният духовен еротичен живот на хората (това той го нарича „еротичен патриотизъм“).
Вторият принцип гласи: Русия е жизнено пространство, жива реалност, въплътен дух на земята.Поради това не може да се раздели, да се вземе и да се каже например „Тук ще бъде Украйна“, защото това би било насилие срещу законите на живота.
Трети принцип на доктрината: Русия е вечността. Евразийството твърди, че няма време, но има вечност. Ето защо всичко, за което говори евразийството, е абсолютна истина, която трябва да се приема, без какъвто и да е критичен размисъл. Да се приема и да се повтаря.
Четвъртият: Основната същност на евразийството е, че това е пътят, от Запад на Изток. Европейците са души, заблудени в ада. Те могат да бъдат обичани само както се обичат неизлечимо болни, като прокажени, като мерзавци, престъпници и измет, защото става дума за особена, евразийска любов.
С „Четвъртата политическа теория“ завършва духовната еволюция на Дугин. Традиционализмът тук е изцяло заменен от идеята за „Евразия“, която изцяло е трансформирана в политическа религия.
И нея умело използва Путин, за да представи Русия като алтернативен идеологичен център на Запада.Идеологията на Дугин става фундамент на съвременна Русия и започва да се възприема от националистическите партии на Запад. А самият Дугин, веднъж изиграл ролята си на “Мозъкът на Путин”, постепенно започва да губи позиции във властта. Путин се нуждае от идеология, която да продаде за алтернатива, а не от идеолог, който да го напътства.
През септември 2008 г. Дугин става професор и директор на Центъра за консервативни изследвания при Социологическия факултет на Московския държавен университет „Ломоносов“ (МГУ), към който от септември 2009 г. до юни 2014 г. завежда и Катедрата по социология на международните отношения.
След анексирането на Крим от Русия и започналата хибридна война на Кремъл със Запада през 2015 г. е включен в забранителните списъци на САЩ и Канада."[/i]
Пако, достатъчно е нормален човек да прочете болднатото и подчертаното (ако е вярно) за да разбере, че яко го апят мишките по главата тоя тъмен евразийски субект
Да пробутваш на света пост фашистко/комунистическа доктрина, гарнирана с верски фанатизъм и поставяне на собствената ти особа в епицентъра на "учението", същевременно принизявайки всички други и незачитайки ги е меко казано смехотворно в днешно време.
Доста са минали по този път и всичките са се провалили. Историята го доказва.
Само хора изпитващи носталгия по отминалите тоталитарни времена, имащи нужда от "вождове" и желаещи други да носят отговорност за съществуването им, жадуващи за повече блага, отколкото реално могат да си набавят, могат да се вържат на тая изтъркана "доктрина".
Всички крайности, без значение леви или десни са опасни и вредни - исторически е доказано.
Не случайно великите мъдреци на изтока казват, че правилния път е златния - средния път. Без да залиташ към крайностите.
А, че трябва да има алтернатива ( без значение дали на изтока или запада, севера или юга) е безспорно. Не трябва да се допуска някой да си въобразява, че е брачед на Господ. Без значение тоя някой, кой е точно и/или какъв си въобразява че е.
Аз поне така си мисля.... ама язе съм прост чиляк, може и да бъркам некъде в разсъжденията си.