Виновни сме, че позволихме подлогите на СССР в България да прокарат антибългарската политика на коминтерна и да превърнат в реалност „Резолюция на Коминтерна по Македонския въпрос“
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0 ... 0%BE%D0%B1.)
И тук едни интересни цитати:
Участникът в тези събития Михаил Сматракалев споделя през 1947 г.:
„ „...Тази идея за македонската нация, днес е поставена вече научно, ясно и категорично, но не датира от 1941 г. Този въпрос не го поставиха македонските партизани, титовите партизани. Този въпрос го постави още ВМРО (обединена), през 1932 г. Верно е, че тогава, когато се постави този въпрос ние, които поддържахме съществуването на македонската нация, бяхме наричани “предатели”, даже някои ни наричаха “сектанти” и т. н., обаче, въпреки това, тази идея си проби път, защото е исторически верна идея, защото с нея е истината.
И в края на краищата тази идея разруши десетки години натрупваното, наслояваното великобългарско чувство...”[3] “
Кой /примерно/ е Михаил Сматракалев:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0 ... 0%B5%D0%B2"След 1944 г. участва активно в изграждането на комунистическа България. Работи като съдия и
издава присъди срещу несъгласните с македонизацията в Пиринския край, включително и смъртни.[4]
В едни случаи той твърди, че е бил изначално с македонско съзнание, а в други — че е станал впоследвие привърженик на македонистката идея.[5] Все пак
Сматкаракалев признава, че македонизмът е спусната от комунистическата партия идеология,[6] но не се отказва от него до края на живота си. В 1993 година взима гражданство на Република Македония, връчено му от тогавашния президент Киро Глигоров. Става почетен член на Дружеството на писателите на Македония.Умира на 16 април 1998 в София."
Примери за таквиз предатели с партиен билет - много.
И пострадалите от тях не са малко.
Един от известните примери е Методи Шаторов:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0 ... 0%BE%D0%B2Забележете, какъв е бил един от псевдонимите му - "Стария българин".
"Неясноти по гибелта на Шаторов
Само 5 дни преди 9 септември 1944 г. край дн. гр. Велинград, се води битката при Милеви скали на 240 партизани с армейски и полицейски части. Загиват 12 партизани. Методи Шаторов е тежко ранен. Според извършената впоследствие аутопсия на откритото му тяло той умира около 4-5 дни след това, без да бъде открит.
И до днес съществуват множество неясноти около смъртта на Методи Шаторов. Според някои източници Тито и ЮКП осъждат Шаторов на смърт заради антиюгославската му позиция във Вардарска Македония. Макар че не са запазени писмени документи за тази присъда, изключително остър е конфликтът между ръководителите на ЮКП и Методи Шаторов и сподвижниците му. Не е прецедент такива конфликти да се решават с поръчкови убийства, което е характерно за практиката на комунистическите партии на Балканите.
Въпреки че след 1944 г. на Методи Шаторов са наименувани редица обекти и са му издигнати няколко паметника, дейността му не е достатъчно популяризирана, а част от успехите и заслугите му са приписвани на други. Цола Драгойчева в спомените си определя Тодор Живков за главен застъпник на евреите по време на войната, като забравя изобщо сериозната дейност на Методи Шаторов по този въпрос. След 1944 г. повечето от сподвижниците на Шаторов в СФРЮ са елиминирани от новите власти, а едва през 2005 г. той е частично реабилитиран в Република Македония."
Може да прочетете и мненията за Шаторов:
Йосип Броз Тито:
„ Драги другари, постъпката на „Стария Българин“, който беше отговорен за нашата работа в Македония се показа
не само антипартийна, но и контрареволюционна.
1. Той саботира издаването на прокламацията на ЦК на ЮКП и
зае националистическа позиция.2. Той
скъса всички връзки с ЦК на ЮКП след окупацията и не се отзова на поканата на ЦК да се яви.3. Той
зае неприятелска позиция спрямо сръбските другари, зае позиция, която с нищо не се различава от позицията на македонската реакционна буржоазия.
“
Светозар Вукманович-Темпо:
„ Със сменяването на Шарловото ръководство не бяха унищожени в ядрото си остатъците от неговата злодейска фракционерска дейност. Навсякъде по партийните организации се чувствуваше нездравото наследство от реакционнерската дейност на Шарловото ръководство ...
Партийните организации в организационно отношение са почти в разложение. Фракционерската дейност на Шарловото ръководство е с дълбоки корени в партийните организации ...
“
Лазар Колишевски:
„ А когато на 6-ти април Юугославия беше нападната, вместо да готви масите за отбрана на страната, той издигна лозунга за побратимяване на войниците на фронта.....
Шарло издигна лозунга за създаване на Национален фронт със всички противници на великосръбския режим, без оглед дали са михайловисти, прикрти фашисти и разпалвачи на омраза против братския сръбски народ. Той не целеше нищо друго, освен една сляпа борба против великосръбския режим ... “Цветко Узуновски, министър на вътрешните работи на СР Македония през 1944-1945 година:
„
Теорията (на Шарло), че българската фашистка войска не била окупаторска, и актът да се предаде оръжието на окупаторската власт... открито отрича националния въпрос на Македония и
в неговата великобългарска душа Македония значеше само една българска покрайнина, където живеят българи, а не македонци, със свои отделни национални отлики и чувства... Оттук е ясно защо Шаторовото ръководство приканваше македонския народ чрез листовки към подмяна на българската фашистка власт, а не към въоръжена борба за прогонване на българските окупатори от нашата земя. “
„ Тези теории, както и подобни други бяха възобновени и през 1942 г., та дори и до края на освобождението на нашия народ...
И днес ние сме принудени да се борим против схващанията на някои хора, които поради все още неразчистени великобългарски илюзии измислят и разпространяват разни теории против нашия език, против нашата националност, фалшифицират нашата национална история и подбуждат против Народна република Македония. “"
Особено интересно е мнението на Вера Ацева, партизанка и братова внучка на войводата Мирче Ацев:
„ ... Ако се чете внимателно и ако се гледа с политическо око, ще се види, че дълбоко в душата си
М. Шаторов е българин. Той говори за Македония, но в подтекст за българска Македония, български македонци. Не казва български, но се подразбира, цялото му поведение през лятото на 1941 година като секретар на Покраинския комитет е ориентирано към това Македония да бъде съставна част на България. Аз лично го познавам – работила съм с него, била съм член на Покраинския комитет и затова мога по-добре да преценявам.[10]“
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
на сеньор Роберто Кабрера ... чрезвичайна е ситуацията балканска в тоя момент...
Че те ако бяха македонци щяха ли да станат бежанци и да зарежат дом и имоти!