Ivo III написа:
експерти казват че навремето ако сърбите са имали като нашите ракети които нарязахме никога нямало да ги бомбандират ....
Започнах да пиша мнение по кометара на Иво , но от темата СЪРБИЯ го преместих тука , че не е много за там.
Условието да се нарежат ракетите беше поставено от ....
Русия.
Като цяло , ОТР на "Варшавския договор" бяха грозна сила и затова първи попаднаха под удара на предателския договор Рейгън-Горбачов от 1987 г.
До тогава , ракетни "
ОТР - Оперативно Тактически Ракетни" бригади притежаваха:
Чехословакия - 3 бригади
ГДР - 2 бригади
Полша - 4 бригади
Унгария - 1 бригада
Румъния - 2 бригади
България - 4 бригади (
46-та Самоков , 56-та Марино поле (резерв) , 66-та Кабиле , 76-та Телиш)
Ракетните бригади във всички тези държави бяха въоръжени с ОТР 9К72 «Элбрус» (в по-голямата си част , а в по-малка с ОТР "Луна" и "ЛунаМ") и се подчиняваха командно изключително на обединеното командване на "Варшавския договор".
За БЪЛГАРИЯЛично аз не можах да намеря данни за 56-та бригада в Марино поле. Мога да предположа , че е била в резерв и въоръжена със стария ОТР "ЛунаМ".
46-та Самоков , 66-та Ямбол и 76-та Телиш (
Телиш до 1986-та) бяха въоръжени с ОТР 9К72 «Элбрус» , или тия дето им викад СКЪД.
Отделно имаше поече от 10 отделни ракетни дивизиона в 1-ва и 3-та Армии , въоръжени с (ТР) 9К79 «Точка»
И тука идваме до "
черешката на тортата" , или ОТР 9К714 "Ока" , по класификацията на НАТО SS23 SPIDER
(
бащата на сегашния ОТР "Искандер").
С този комплекс беше превъоръжена само
76-та бригада Телиш през 1987-ма година.
Това за времето си беше изключително грозно оръжие и до 1987-а стоеше на въоръжение само в СССР. Но след като подписаха договора за съкращаване на ракетите от 500 до 2500 км. през 1987-ма , руснаците се опитаха да заобиколят същия договор и набутаха тези ОТР (
по една бригада) в България , ГДР и Чехословакия (по линия на Варшавския договор).
За другите държави не мога да кажа , но за България специално , същестуваше руско подразделение към бригадата , чиято функция беше да посреще ядрени бойи глави от Русия , които да се стиковат към ракетите в случай на нужда. (те бяха с български униформи).
Иначе имаше ограничен запас от касетъчни конвенционални бойни глави , но "
стиковчиците" разправяха , че стигат само за един залп на двата дивизиона, т.е.
8 бр. (
не знам колко е било вярно)
След разпадането на Варшавския договор , тия ракети от ГДР и Чехословакия бяха върнати на Русия и там унищожени съгласно договора от 1987-ма.
За наша българска чест може да се каже , че ние доста се ослушвахме и потривахме преди да ги нарежем. Нарязахме ги , ама ги нарязахме последни.
Даже през 1991 (
ако не се лъжа) тогавашното МО успя да изкопчи и закупи (
по 50 хил. usd) няколко десетки фугасни и кумулативни бойни глави за "Елбрус"-ите и касетъчни за "Ока"-та.
Но след поемане на страната на курс към НАТО , руснаците нададоха вой и едно от условията да не пречат беше да унищожим ракетите , щото освен НАТО те също тогава нямаха средства с които тези ракети да могат да се спрат. (
сега може и да имат , но тогава нямаха) и да не се получи с техните камъни по техните глави.
Безпорен ФАКТ е обаче , че ако ги имахме сега , то щяха да бъдат много силен аргумент във всякакви балкански спорове.
P.S. По повод на готовността за използване на ядрено оръжие мога да добавя , че "
чуждестранната група" и придадените и български части два пъти годишно правеха учение за посрещанне на "
ТоварБ".
В единия случай посрещаха товара на летището в "Долна Митрополия" , а в другия се готвеха да посрещат парашутни товари директно в бригадата. По-точно , задната част на бригадата опираше в едно голямо поле , което не се обработваше за земеделски нужди , а стоеше като огромна равна поляна. И веднъж годишно се обхождаше и се изсичаха всякаки храсти и саморасли дървета и се събираха камъни и прочее боклуци от него.