Ск
Yank написа:
Доста извъртяно Dorssey. Ето ти линк - и ако е неточен кажи - може би само ти знаеш и ако е така нека и всички да знаем
Скъпи
Колега ,
Yank ,
в ежедневието си имам доста други ангажименти и нямам нито време , нито желание да
Ви образовам
Вас , които живеете по стандартите зададени от "
Библията на просветените" , а именно
WikipediA и каквото е написано в нея се чете както евреите четат
Талмуда , или както
Дявола чете
Евангелието ........ т.е. както им изнася.
Линк няма да давам , но въпреки всичко и лично за теб ще напиша на български няколко реда по повод на
Ал-Джазира , а пък ако ти е интересно ти сам се порови и си намери информация.
Но нека да минем по съществото на темата , която няма как да се прочете във WikipediA:
"
Ал-Джазира" всъщност е дете на две франко-израелски личности - братята
Давид и
Жан Фридман.Идеята им идва след убийството на техния приятел
Ицхак Рабин.
Както казва
Давид Фридман: "
целта е била да се създаде телевизионен канал , на който араби и евреи да могат да водят свободни дискусии и да обменят мнения".
За създаването на този телевизионен канал , братята
Фридман прибягват до няколко неща: Използват случая , че точно по това време саудитската компания
Orbit , сключва договор с
BBC (
аз грешно споменах CNN в предния пост) за предаване на новини на арабски език.
Обаче много скоро се установява , че саудитите вкарват доста политически моменти в емисиите , които прокарват саудитската линия и това пречи на британските журналисти.
Договора е анулиран и болшинството от арабскоезичните журналисти на
BBC остават на улицата.
Същите веднага са поканени в новия телевизионен проект "
Ал-Джазира".
Паралелно с това попълнение , братята
Фридман по всякакъв начин се стремят канала да има арабска визия.
Установяват контакт и успяват да предизвикат интерес в новия по това време
Емир на
Катар -
Хамад-бин-Халиф-ал-Тани (
който с помощта на Лондон току що е свалил своя баща , обвинявайки го в контакти с Иран).
Шейх Хамад веднага осъзнава перспективността на подобен проект , който би се явил пряка конкуренция на всички арабски телевизионни канали и който може да използва за да критикува който и да е , само не него самия.
В знак на особена симпатия към идеята даже в същото време позволява и откриването на търговско израелско представителство в
Доха.
Първоначалния план е включвал
50% участие на
братята Фридман , с вноска от
150 млн. долара (
кредит за 5 г.) , но плана пропада , сблъсквайки се със свирепия бойкот на
Саудитска Арабия и рекламодателите под нейно влияние.
По този начин
Емира на
Катар става основен вложите и спонсор на телевизионния канал.
В продължение на няколко години зрителската адитория на "
Ал-Джазира" е възхитена от плурализма и обективното представяне на световните събития , за което журналистите от телевизията плащат висока цена по повод на репортажите си от нахлуването в
Афганистан и войната в
Залива от
2003 г. и дори центаралат в
Доха е била заплашена от бомбандировки в едно изявление на
Буш.
След смъртта на
Давид Фридман (
някъде 2004-2005 г) ,
Емира реорганизира "
Ал-Джазира" , като създава и англоезична версия на канала. Отказва се от дързостта и плурализма и се опитва да се интегрира в глобалистичните мрежи на ветовните медии.
За целта се свързва с компанията
JTrack , която да придаде някак по-западен образ на медията.
От
Мароко до
Сингапур , компанията
JTrack работи изключително с държавни ръководители , които в повечето случаи са марионетки на
САЩ и
Израел.
Малко след това обаче , директора на компанията
JTrack спира проекта , защото бива назначен на висока правителствена длъжност в една от държавите в
Северна Африка , като в същото време предава контактите и работата с "
Ал-Джазира" на бившия журналист от "
Гласът на Америка" (
работещ от няколко години в "Ал-Джазира") -
Вадах Ханфар.
Ханфар веднага вкарва идеологически оттенък в работата на "
Ал-Джазира".
Два трибуна на
Мохаммед Хассанеин Хейкал и назначава
Шейх Юсуф ал-Карадави (
лишен от гражданство египтянин) за духовен водач на канала.
През
2011 г. Ханфар отново рязко сменя политиката на канала , когато активно се включва и раздухва мита за "
Арабската пролет" съгласно който , част от арабските народи , които искат да живеят по западен образец , вдигат въстание против угнетителите.
И идва момента на атаката срещу
Либия.
Изведнъж се оказва , че духовен наставник на
Ханфар е личността
Махмуд Джибрил - боса на компанията
JTrack (J = Jibril).
Малко преди "
Либийската пролет" ,
Джибрил е препоръчан от американците на
Муамар Кадафи , с цел да придаде скорост на либерализирането на либийската икономика след нормализиране на
либийско-американските отношения (
след плащането на парите за атентата в Локърби).
Под надзора на
Сейф Кадафи ,
Джибрил е назначен за
Министър на планирането и
Директор по въпросите на развитието на икономиката на
Либия.
Именно
Джибрил стои в основата на назначаването на
Вадах Ханфар и
Юсуф ал-Карадави в "
Ал-Джазира" , като в последствие
Юсуф ал-Карадави обявява "
джихад" против
Кадафи и
Асад.
В последствие и след "
ПОБЕДАТА" на ребелсите ,
Джибрил става
Министър-Председател на "
въстанническото Правителство на Либия".
=====================
Горното ,
Колега Yank , е много накратко и възможно най-безопасно представяне на историята и връзките на "
катарската компания" "
Ал-Джазира" , която както виждаме , няма как да бъде отразена в
Уикипедия.
Щото ако се отрази и там , то доста хора биха си задали въпроси кой , как и защо стои зад нея.
Надявам се информацията да ти е от полза , а каквото съм пропуснал може и сам да си го набавиш при съответен интерес.