ИЗГУБЕНИ В ДЖЕНДЪРА Михаил Константинов
„Изгубени в превода“ (Lost in Translation, 2003) е вторият и най-известен филм на режисьорката София Копола, дъщеря на великия Франсиз Форд Копола. Филмът, носител на наградата „Оскар“ за сценарий, е труден за разказване. Но пък си струва да се види, има го свободно в Мрежата. Но какво общо има това с модните напоследък джендъри? Оказва се, че има. Защото пиесата, която се разиграва в момента с Истанбулската конвенция, спешно минава през няколко действия. А финалът предстои.
Първото действие беше подписването на документа от българската външна министърка във втория кабинет на ГЕРБ през месец април 2016 година. Някой да чу нещо по въпроса? И да се е чуло, било е перфектно забутано някъде. Второто беше информационното затъмнение по повод на гласуването на въпросния документ в Европейския парламент от българските евродепутати през месец септември 2017 година. Оказа се, че тогава двама от тях отсъстват (по един от ГЕРБ и БСП), двама се въздържат (по един от ГЕРБ и ВМРО), а всички останали подкрепят. Не споменавам имена, има ги в мрежата, за който се интересува. Междувременно няколко активистки от правителствения и грантовия сектори бодро рапортуваха на разни международни форуми, че България ще ратифицира документа. Че даже и до края на 2017 година ще го направи. Тук обаче реалността леко се размина с представите на някои хора за нея. То това му е хубавото на живия живот, че крие известни изненади.
Третото действие беше гласуването на документа в Министерски съвет в началото на тази година, което завърши с положително становище, но и с безпрецедентните 8 гласа против от общо 21. Откакто ГЕРБ управлява след 2009 година (с едно малко изключение), стенограмите от заседанията на Министерски съвет се публикуват и това е огромна стъпка към осигуряване на публичност на процесите на управление на централно ниво. Сега всеки може сам да провери колко пъти през този период министри са гласували против някое решение. И дали някога гласовете „против“ са достигали 38%. Прочие, запомнете този процент!
Четвъртото действие се разви веднага след третото, когато за пръв път широката общественост започна да вдява, за какво иде реч. А именно, че я работят по един не много умен начин. И не защото широката българска общественост загрява по-бавно от другите прогресивни европейски обществености, тъкмо напротив! Просто хората у нас не бяха чували за проблема, за което нечуване пък доста други хора се бяха постарали. Аз лично съм от хората, които донякъде се интересуват от нещата. И за мой срам си признавам, че точно Истанбулската конвенция за малко щеше да ми се изплъзне. Бях чул нещо, но си мислех, че е като „Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените“. Този последният документ не е на Съвета на Европа, даже не е и на Европейския съюз, а на Организацията на Обединените нации.
И какво му е лошото на този документ, приет през 1979 година и ратифициран от цели 189 държави? На пръв поглед нищо не му е лошо. Но на втори поглед се вижда кое му е лошото. В Конвенцията на ООН няма ... джендъри! И що така няма? Та джендърите са измислени от Джон Мали (1921-2006) още през 1955 година по повод на един емблематичен случай с един (една) канадски мъж-жена! Дотогава, впрочем джендър (gender) си е било граматичен род, а не днешното мощно дърво с над 500 клона – толкова са джендърите според някои джендъролози. Аз самият в предишна статия в този вестник пресметнах, че този брой може да достигне 2450, да пази Бог от подобна изобилна нечист! Така или иначе, Конвенцията на ООН е неправилна и за нищо не става според съвременната джендърология. И се е наложило да се направи Истанбулската, която е джендърно правилна.
Но какво е четвъртото действие от пиесата? То вече е свързано с филма на г-жа Копола. Неочаквано острата реакция на българите срещу Истанбулската конвенция (включително от страна на основните религиозни лидери) сериозно разтревожи международната джендър общност и тя малко прибързано извади един откровено глупав аргумент. Щом Конвенцията, по наименование, е против насилието срещу жени, значи, който е против конвенцията, е за въпросното насилие! Вижда се как липсата на систематично образование по основи на логиката, измислена от Аристотел, води до систематично опростачване на иначе образовани хора. Все пак някой каза, където трябва, че това е тежка глупост, и накрая се дойде до идеята на онзи филм, който споменахме в началото.
Оказа се, че сме били изгубени в джендъра, т.е. в превода. И понеже преводът са го правили компетентни уж хора, излиза, че загубеняците сме ние. И сега ще ни превеждат документа наново, та белким разберем нещо. Не че не знаем английски или френски и не можем да си го преведем сами. Да обвиняваш цял народ, че е изгубен в превода, е надменност, която може да е опасна. Доста надменници са си оставили главите по земите български, например крал Балдуин и храбрите му рицари, да споменем само някои.
Това с превода, разбира се, е поредната димка. Говорим за Истанбулската конвенция, а „забравяме“, че има и друг обширен документ, който върви с нея. И в който са описани някакви страховити органи за мониторинг и контрол над държавите, подписали конвенцията. И какво ще ни мониторират толкова? Може би си обрязваме жените, една изключително варварска операция, която добрите мами ислямки сами извършват върху дъщерите си? То има и европейки-идиотки, дето нарочно се обрязват, но това не е насилие, а психопатия. В България не обрязваме момичетата си, все пак сме цивилизована държава на 1300 години, запазила името си. Може и да не кой знае какво, но в Европа други такива няма. Е, с Китай няма да се мерим, те са друга категория.
Обрязват се, умират и се оскатяват обаче десетки хиляди ислямски момичета годишно във Великобритания, Франция, Белгия, Германия, Русия. Там даже понякога властите си затварят очите, особено, ако се извършва от лекар и ако няма официално оплакване. Прочие, Великобритания и Русия не са ратифицирали Истанбулската конвенция (защо ли?), но Франция, Белгия и Германия са я. Ми да си я спазват тогава, а не да ни обясняват разни неща за морал и за ненасилие. И на всичкото отгоре, за да бъде прекратена тази чудовищна практика на женското обрязване в техните страни, за какво са им разни конвенции? Те малоумни ли са, че не могат по законов начин и с драконовски мерки да спрат това? А ако не могат, никакви конвенции няма да им помогнат. Когато европейските държави си бесеха и изгаряха циганите (по простата причина, че били цигани), моята България, тогава под турска власт, ги приемаше. Когато тези държави, само до преди 72 години, си избиваха евреите (по простата причина, че били евреи), пак тя, моята България, ги спасяваше. Така че по-внимателно с уроците по морал. Че не се знае кой тук трябва да е учителят. Всъщност, не се знае ли? В Европейския съюз, на който от 11 години имаме честта да сме членове, засега има 28 държави. От тях няколко са ратифицирали Истанбулската конвенция с уговорки и съпътстващи декларации (защо ли?), а 11 не са я. Това са 39% нератифицирали. Спомняте ли се онези 38% малко по-горе? Какво е това? Случайно съвпадение, или просто европейска норма?
Има нещо обаче, за което си струва да говорим отново и отново. Не само според някои текстове на Истанбулската конвенция, но и според елементарното човешко разумение и законите български, насилствени бракове, бракове между малолетни и продажби на булки, не бива да има. Не бива, но има. Само пазара в Димитровград на цигански булки да вземем стига, за да ни навлече срам и позор. Е, не е като обрязването на жени в Европа, но пак е недопустимо. Смее ли обаче държавата да се намеси и поне да се опита да намали тази практика? Защото сега е много удобно. На циганите им се оставя дребен криминален бизнес като контрабанда на цигари и дрога и незаконна сеч, а тежките престъпления (убийства и изнасилвания извън тяхната общност) се разкриват автоматично. Защото циганските барони сами предават престъпниците, или нарочените за такива, на властите. Иначе властите ще им спрат незаконния бизнес. Не напразно разкриваемостта на убийствата у нас е 99%. Това не е шега, това е процентът, числата са ми част от професията. Е, сега с новите поръчкови убийства разкриваемостта за тази година може и да намалее. Ще видим.
И понеже заговорихме за числа, нека видим още някои. Подобно на напълно фалшивата класация на България по скалата за свобода на словото, още една фейкова данна се нуждае от осветяване. Освен на опашката по свобода на словото, България е класирана на опашката и по корупция. И в двата случая обективни данни няма, затова се действа със самооценки. Освен самооценката за висока корупция, каквато безспорно има, тук се добавя и фактът, че сме най-бедни в Европейския съюз с 49% от средния европейски стандарт. За това, че той беше 28% преди само 11 години, се забравя. Но нека вземем нещо друго, много важно. Развитите държави по света имат висок външен дълг на глава от населението. Той е даден в списъка List of countries by external debt в интернет. Вярно, че там не се отчита взаимната задлъжнялост, но въпреки това данните са много поучителни.
Лидерът на свободния свят САЩ са със среден дълг от 57 000 долара на човек. Това не е много, но не е и малко предвид на факта, че една четвърт от американците твърдят, че не могат да намерят и 500 долара, ако им се наложи спешно. В успешната и давана за пример Ирландия дългът е 471 000. Това е колосална сума, която средният ирландец може само да сънува, но пък я дължи. В богатата Швейцария дължат по 205 000 долара на човек. Във весела Холандия дългът е 234 000 долара, а в брекзитираща Англия дългът на човек е 119 000 долара. Доста други богати държави, мечта за мигранти и източноевропейци, дългът е около 100 000 долара на глава. Има и истински шампиони.
Всеки е чувал за свръх богатия Люксембург, дето и тоалетните били златни. И където има срок за уседналост при гласуване 48 месеца, щото местните си обичат държавата и не искат други да им я управляват. Та всеки люксембургец дължи по ... а бе, дължи по над 6 700 000 долара! И щото тук някои ще заподозрат печатна грешка, ще напиша бавно и с думи: дължи по шест милиона и седемстотин хиляди долара всеки един от тези богати хора. И как е възможно това? Ми възможно е, а и отдавна е така. Щото парите не са златни и даже хартиени не са. А са някакви състояния на паметите на банковите компютри. Когато дължиш 6 или 7 милиона, ти си богат и уважаван. И всеки те пази, да не се гътнеш случайно, че няма кой да връща парите. Тези пари, разбира се, никой нито може, нито си и помисля да връща. И какво ще стане накрая? Който усеща тези работи, вика, дано не гръмне в моя лайфтайм! А и едно бучене се чува, а именно индексът на 30-те най-големи компании Доу Джонс надхвърли немислимите 26 000 пункта. Че и продължава бързо да расте. Който е по-богат и ги разбира тези работи, е оставил хеликоптера на празен ход да работи на покрива. Че понякога тези пущини не палят от раз, и то баш когато от това ти зависи животът...
Ето още една-две данни, ако съвсем не са му омръзнали на читателя разните числа. Гърците, след като сто пъти им намаляваха и опрощаваха дълга, все още дължат по 42 000 долара на една гръцка глава. И да, не сме забравили България, оставили сме я като черешката на тортата за накрая. Всеки българин, от новороденото до библейския старец, дължи мизерните 4 900 долара. Така пише в нета, а и данните от Евростат го потвърждават. От една страна е ужасно, че баба Гинка от Гинци с жалките си 200 лева пенсия, дължи още 8 000 лева някому! От друга, това коренно обръща концепцията за най-бедната и най-корумпирана държава. От гледна точка на дълга, нашата баба е сред най-богатите баби на света, щото почти нищо не дължи. Друг е въпросът, че изобщо не си е струвало да търпи тези лишения и глад. А е трябвало да си ги изконсумира онези стотици хиляди долари, както бабата британка, и да чака да падне финансовият таван на света. Ако може, извън нейния лайфтайм. Но това с лайфтайма е Божа работа.
А темата е и си остава изгубването в джендъра. По нея всичко се каза и е време да се допитаме до съвестта си. Защото скоро ще се вдигне завесата на Действие Пето, последното. И нека тези, които сме избрали да ни представляват, винаги помнят чл. 67 от Конституцията, който гласи (1) Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е недействително. (2) Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения.
_________________
"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида Иван Бързилов, СК "Динамик Армс" CZ 85 Champion, DA-SASR-10M х2, Aero M4E1 х2, Glock x4 ...
|