Не знам защо но темите винаги завиват към комунизъм и СССР.
ОК така да е. Защо никой не иска да направи обективен и безпристрастен анализ на тези 45 години?!?!
Аз имам моята проста житейска статистика от разговори по опашки влакове с хора родени 1900-1915 и доживели СВОБОДАТА. Точно тези хора са най-доволни от онези 45 години.
А за периода 1878-1944 ами там анализа е прост и започва от гробищата и баба Богданица от селото на баща ми 13 деца родила и 13 погребала. Та в селските гробищата където са останали си пише всичко за прекрасния селски живот 300 промила смъртност. После идва електрификация, водоснабдяване и все едни такива работи. За заводи и пътища не говоря говора за базови параметри на ООН
1. Детска смъртност
2. Достъп до течаща вода
3. Електрификация
4. Канализация
5. Образование и работа.
Къде беше БГ народа 1945 и къде 1989 това е една проста аритметика.
Ubbo викаш как щяла да бъде БГ ако на онази салфетка ако еди какво си! Ами веднага ти казвам виж Гърция 5 години гражданска война, после мизерия фашистка хунта до 1974. Гърция става държава след като пристава на САЩ и ЕИО почват ЯКООО да им наливат пари. Дали на нас щяха ЯКОООО да наливат ето сега сме им пристанали КАКВО им пречи да ни наливат кинти?
И ще си позволя да цитирам любимия ми поет Вапцаров за периода до 1944.
@Какво ще ни дадеш, историйо,
от пожълтелите си страници? –
Ний бяхме неизвестни хора
от фабрики и канцеларии,
ний бяхме селяни, които
миришеха на лук и вкиснало,
и под мустаците увиснали
живота псувахме сърдито.
Ще бъдеш ли поне признателна,
че те нахранихме с събития
и те напоихме богато
с кръвта на хиляди убити.
Ще хванеш контурите само,
а вътре, знам, ще бъде празно
и няма никой да разказва
за простата човешка драма.
Поетите ще са улисани
във темпове и във агитки
и нашта мъка ненаписана
сама в пространството ще скита.
Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.
По синорите сме се раждали,
на завет някъде до тръните,
а майките лежали влажни
и гризли сухите си бърни.
Като мухи сме мрели есен,
жените вили по задушница,
изкарвали плача на песен,
но само бурена ги слушал.Онез, които сме оставали,
се потехме и под езика,
работехме къде що хванем,
работехме като добитък.
Мъдруваха бащите в къщи:
"Така било е и ще бъде..."
А ние плюехме намръщено
на оглупялата им мъдрост.
Зарязвахме софрите троснато
и търтвахме навън, където
една надежда ни докосваше
със нещо хубаво и светло.
О, как сме чакали напрегнато
в задръстените кафенета!
И късно през нощта си легахме
с последните комюникета.
О, как се люшкахме в надеждите!...
А тегнеше небето ниско,
свистеше въздуха нажежен...
Не мога повече! Не искам!...
Но в многотомните писания,
под буквите и редовете
ще вика нашето страдание
и ще се зъби неприветно –
защото би ни безпощадно
живота с тежките си лапи
направо по устата гладни,
затуй езика ни е грапав.
И стиховете, дето пишем,
когато краднем от съня си,
парфюмен аромат не дишат,
а са навъсени и къси.
За мъката – не щем награди,
не ще дотегнем и с клишета
на томовете ти грамади,
натрупани през вековете.
Но разкажи със думи прости
на тях – на бъдещите хора,
които ще поемат поста ни,
че ние храбро сме се борили.
копирано от:
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID= ... 64&Level=1Това е истина за периода до 1944г харесва ли ни или не а за 1944-1989 Аз лично обективна оценка още не съм видял.