Докато чакаме Митко зад океана да обобщи и систематизира материалите си, аз да подгрея темата с последния си самоцитат - последен, щото всичко, което си спомням да съм правил, е вече тук
---------------------------------------------------------
Привет на всички фенове!
Най-накрая дойде редът да споделим с вас резултатите от един отдавна планиран и с много трудности осъществен експеримент, посветен на годишнината от създаването на Ruse Glock Gen. 4 Team.
Става дума за стрелба в мокра хартия с 9х19 и .40 S&W от 8 метра. Предполагам няма някой тук да не знае, че тази идея я прегърнахме още преди години, когато нашите американски колеги споделиха челен опит с нас относно този балистичен желатин за бедни. Ключът в случая е да се намери подходящата хартия, която добре да се омокри и надеждно да се обездвижи за да не „яде” от енергията на куршумите. Друг наш задокеански колега – дядо Дон от The box of truth – ни открехна за поставянето на бариерен материал отпред, който да симулира облекло.
И така стигнахме до нашето творение: 155 броя рекламни брошури на най-големия телекомуникационен оператор в България (когото и от трите да питаш – всеки се представя така), към които добавихме един доклад на The world justice project в размер на 240 страници и още един каталог на английски пощенски марки, който обаче оцеля при експеримента.
Държа да отбележа, че подбора на хартията беше съвсем случаен и по никакъв начин не бива да се свързва с личностите на участващите в експеримента, тяхното образование и професия, както и с техни близки, роднини и работодатели.
Омокрената хартия разделихме на две и всяка половинка пристегнахме със свински опашки. След това по същия начин съединихме и двете половини. Получи се този блок:
С най-модерна апаратура измерихме дебелината му – 30 см:
За калибрация на измерването ползвахме и криминалистическия метод на сравнителната фотография (страната на възглавницата е 40 см.):
Пропуснах да отбележа, че отговорната роля на бариерен материал беше поверена на една възглавничка пълна със силиконов пух, закупена от клиърънса на голяма чуждестранна търговска верига:
Ето и два погледа върху завършената опитна постановка:
Ползваните 9х19 боеприпаси:
От ляво на дясно:
1. Hirtenberger patronen L7A1 – марката и моделът казват всичко
2. Fiocci 115 gr. JHP – решително не им намирам даже и снимка в нета
3. S&B 9х19 softpoint –
http://www.sellier-bellot.cz/pistol-and-revolver-detail.php?ammunition=9&product=714. Geco FMJ –
http://geco-munition.de/en/products/hand-gun-cartridges.html#!95/591/350И тези в .40S&W:
От ляво на дясно:
1. S&B 180 gr. –
http://www.sellier-bellot.cz/pistol-and-revolver-detail.php?ammunition=9&product=872. Geco 180 gr. –
http://geco-munition.de/en/products/hand-gun-cartridges.html#!95/590/3463. Magtech Guardian Gold -
http://www.magtechammunition.com/sitepages/pid103.php?productId=473<emplate=details&templateId=14&pageId=103&search=detailsИздумкахме патроните, като от 40-ките (1 и 2) пуснахме по 2, а от всички други по 1:
При махането на възглавницата се видя, че доста бариерен материал беше навлязъл в хартията:
Съответно тя беше заприличала на таралеж:
А хартията отзад изглеждаше така:
Видя ни се свободно местенце и резнахме още един HP L7A1 без възглавница – да видим ще има ли разлика в проникването (в кръгчето е новата дупка):
Не ни оставаше нищо друго освен да срежем свинските опашки и да започне The final countdown, само че без Europe
Съвсем естествено след пробити 90 каталога най-първо излезе Fiocci-то (в кръгчето) и беше направило страхотно отваряне без да му се съблече ризницата:
После след пробити 94 каталога намерихме първия S&B .40 S&W 180 gr. цял обвит във вата и завъртян на 90 градуса:
След него и 120 пробити каталога – втория S&B .40 S&W 180 gr. FMJ:
След пробити 124 каталога излезе и S&B 9х19 softpoint – завил на 90 градуса. Никаква деформация нямаше при него:
129 каталога беше пробило Geco 9x19 FMJ, но в еуфорията забравихме да го снимаме.
Душата ми пърхаше какво ще покаже бразилското чудо Magtech Guardian Gold .40 S&W 180 gr. и о, шок и ужас, извадихме го след пробити 139 каталога, само дето беше напълно непокътнат. Ако не бяха следите от цевта човек ще рече, че с инерционния чук беше ваден. За отваряне и дума не може да става:
Предпоследно след пробити 142 каталога излезе едното Geco .40 S&W (другия го бях изтървал покрай постановката и затова го нямаше в хартията):
И най-накрая след пробити 155 каталога + 114 страници от WJP излязоха и двата HP L7A1. Очевидно наличието или липсата на бариерен материал не бяха оказали влияние на проникването в случая:
Ето ги и извадените куршуми:
Горен ред от ляво на дясно (.40): Geco, S&B, S&B и Magtech GG. Не се смущвайте от това, че двата S&B са с различен цвят – това е защото единия съм го пипал с ръка, а аз като пипна куршум с ръка – до 24 часа придобива такъв цвят – керемиден.
Долен ред от ляво на дясно (9х19): Fiocci JHP, Geco, S&B SP и 2 бр. HP L7A1.
Обикновено тук следва някакъв заключителен абзац, обаче сега няма да е така.
Не знам какво ме прихвана, но няколко часа след експеримента реших да проверя т. нар. weight retention. Изненади определено имаше:
1. Fiocci JHP – 103 gr. Нормално е да загуби тегло – липсва предната част на ризницата, която вероятно е отлюспила и малко олово. С др. думи казано – weight retention е 89.57%
2. Geco FMJ – 122.6 gr.
3. S&B SP – 123.6 gr.
4. HP L7A1 – 123.8 gr. и двата куршума
5. Magtech GG – 180.8 gr.
6. S&B – 180.4 и 181 gr.
7. Geco – 170.4 gr. – и това ако не е изненада, а? На кутията пише 180 грейна. Тука няма от какво да са се загубили 10 грейна. Явно от завода са сложили 170 грейнов куршум, а на кутията пише друго.
С това, уважаеми колеги, приятели и фенове, приключва нашият експеримент. Надявам се да сте се кефили задочно с нас. Искам дебело да подчертая, че опитите бяха извършени в контролирана среда при спазване всички изисквания на закона и под наблюдението на опитни и квалифицирани инструктори. Апелирам към всички да ползват само законно притежавани оръжия и боеприпаси за тях и да спазват златните правила за боравене с огнестрелно оръжие!