buffalo_gt написа:
Искам да кажа следното, като разяснение към сеирджиите, че с Олд Хънтъра си разменихме по едно съобщение на "лични", което затвърди у мен усещането, че е читав човек!
Сигурен съм, че бил убеден в правотата си и затова се е държал по този начин. (това не е от и-мейла!)
Така, че с извинението, което очаквам, не целя да го засегна, унижа или обидя!
Напротив! Целта ми е да изчистя това недоразумение, засягащо името ми и - също много важно за мен, да се помирим.
Така, че
не се надявайте!
Няма какво да делим. Не възнамерявам да пиша занапред във форума. Както виждате, това ми носи само негативни емоции.
От три дни се занимавам с тази просто...ия!
Много съм си мислил, дали пък човекът наистина не е прав? Никога не съм го виждал, ама с такъв хъс ме напада!
Дали пък не съм сгафил нещо наистина? И тъй като ме тормозеше евентуална несправедливост, едно време, мислех да му предложа, каквато и да е истината, да оправя работата (в рамките на възможното) безвъзмездно. Ама подозирах, че ще го приеме като признание за вина и ще откаже.
Сега му го предлагам! И това не е защото съм много благороден. Изобщо не съм! Питайте жена ми! Ще го потвърди!
Правя го, защото не искам да остава с привкус, че сега, като се видяха нещата и триумфирам и злорадствам.
Т.е. правя го заради собственото си удовлетворение!
Обещавам му, че ако приеме ще остане доволен!
Нищо не се знае. Може, като изгладим нещата, да станем дори приятели.
Та сеирджиите да не се надяват много!
Тъй като въпросът със добилата популярност резба заема част и от моето съзнание, се налага да наруша обета за мълчание, за да го изясним и приключим окончателно. За предпочитане по цивилизован, миролюбив и устройващ и двете страни начин. Оценявайки по достойнство труда, който г-н Топалов си е дал за да заснеме архивната си книга за указания период, със съжаление трябва да кажа, че това няма как да е доказателство, че той не е авторът на резбата. Моята убеденост в обратното се гради на разказа на предишния собственик, в истинността на който нямам никакво основание да се съмнявам. Неговите думи дословно бяха ‘Висял съм на главата на Топалов при струга, докато направи резбата. Два часа си игра, докато центрира цевта в патронника’. Второто твърдение беше изказано като свидетелство за старанието, с което майсторът се е отнесъл към задачата. Според думите на собственика, изпълнението на резбата е станало с едно отиване до Златарица, без да бъде оставяно оръжието. Освен цитирания разказ, както се оказа от поста на Щирлиц, в мрежата също е налице споделена информация от собственика относно това, кой е човекът, работил по оръжието. Не на последно място следва да се отчете и начинът на изпълнение на резбата - без освобождаващо каналче, така, както счита за правилно г-н Топалов. Ето това е фактологията, с която разполагам и аргументите, които ме карат да вярвам, че именно той е автора.
Въпреки своята убеденост относно авторството на резбата, един от житейските ми принципи е да не оставям протегната за помирение ръка да увисне във въздуха. Затова се чувствам длъжен да потърся и намеря основание да я поема. В тази връзка, следва да изтъкна обстоятелствата,
- че не съм присъствал ЛИЧНО на акта на нарязване на резбата от г-н Топалов и съответно не съм видял това с очите си;
- че убедеността ми се гради на свидетелствата на трето лице;
Във факта, че горните обстоятелства крият теоретична възможност информацията ми да е погрешна, намирам основание да поднеса желаното от г-н Топалов ИЗВИНЕНИЕ. Надявам се, че това ще донесе търсеното от него удовлетворение. Не следва да се оставя без внимание и факта, че разглежданите събития са с десетгодишна давност - един дълъг срок, през който всеки специалист извървява огромно разстояние по пътя на професионалното си развитие. В случай, че г-н Топалов беше използвал този аргумент, както и ако беше споделил зародилото се в него съмнение, за което по-горе спомена, че не е невъзможно той да е нарязвал въпросната резба, аз бих приел на часа тези доводи и казусът би приключил моментално. Вместо това нещата се развиха по по-сложния начин, но надявам се вече да приключат. Оценявам високо предложението му да поправи резбата и го възприемам като израз на добра воля и почтеност, но на този етап ще се въздържа да се възползвам от него.
Отново пожелавам здраве и нови спортни и професионални успехи!