Правилно нарязване на резба за компенсатор!

old_hunter

buffalo_gt написа:

Колегата Олд Хънтър - не искам да се обижда (чел съм много негови постове и в други форуми и доста логично и разумно пише човекът), обаче е добре да прегледа изчисляването на резбови съединения с триъгълна резба, натоварени като в нашия случай. Там ще установи, че при изчисляването на опън се взема d1 (вътрешният диаметър), но при изчислението на усукване (тъй като, в следствие на завиването, съединението се натоварва и на усукване) във формулата участва вече dср (средният диаметър на резбата), който се препоръчва да се приема при изчисленията за 1,1 x d1 при метрични резби и 1,15 x d1 при цолови (поради по-издължения им профил 55 градуса). Така, че каналчето, в най добрия случай, има 10 -15 процента по-малка якост на усукване от частта с резбата.
И относно "четежа" - на схеми е допустимо така да се означава края на резбата.

Изобщо не противореча на крайното твърдение, отбелязано с червено. Просто считам, че въпросните 10-15% загуба в якостта, са напълно допустими и оправдани предвид удобството да не се доработват евентуалните дулни насадки. Отделно от това ми е интересно какво е мнението ви за резба с такова качество и преход със следния профил:

Прикачени файлове:

Rezba 3.jpg [ 842.28 KiB | Прегледано 8436 пъти ]

Прикачени файлове:

Rezba 5.jpg [ 307.59 KiB | Прегледано 8436 пъти ]

buffalo_gt

За качеството не мога да твърдя нищо, без да я премеря. Но на снимката ми изглежда, че опорната стена не е плоска, а издута. Освен това, има заобляне на външния ръб, срещу което съм бил винаги против, тъй като от декоративна гледна точка, при завиване на компенсатор, равнящ с цевта, ще остане жлеб.

Poseidon

Мдааа...рядко се среща такава ползотворна дискусия ...нека да отбележа, че не се съмнявам изобщо в знанията и възможностите на SSG ...просто различни гледни точки се появяват в темата...

и както много неща ...истината е по средата...основното е че наистина когато не се пипа размера под вътрешния размер на резбата не може да се говори за "отслабване" ...просто няма какво да се отслаби...резбата е навита около този вътрешен диаметър така да се каже ...и това е живото сечение ...ок

Когато обаче се пораздаде повечко човек като в това чезе...и отиде доста под вътрешния диаметър на резбата ...нещата са нездрави ...вижда се и от лаик...

Ето едно наше изследване за силата на опън при резба М30 на високоякостен болт клас 10.9 /в бита са клас 4.8/ в зависимост от въртящия момент на затягане...
вижте за каква сила на опън става дума при предписано затягане спрямо диаметъра /те са различни/...300KN сила е 30 тона и това е товара точно в шийката - спирача опира в челото на цевта и затягаш ...това долу ако стъпна на ключа ще го изтегля като клинец от чамова дъска...
а прибавяме и товара на допълнителен опън думкането на спирача ...налягането отвътре и няма как да не се провлачи леко във времето...

не няма да се скъса...това е легирана хроммолибденова стомана...но няма да мета чак толкова точно... като и това зависи какво се търси...за мен ще е точно да бутна свинкята на 100м...
но тука говорим за прецижън и акуратност на системи по 20 000лв ебахти

http://uacg.bg/filebank/att_9888.pdf

old_hunter

buffalo_gt написа:

За качеството не мога да твърдя нищо, без да я премеря. Но на снимката ми изглежда, че опорната стена не е плоска, а издута. Освен това, има заобляне на външния ръб, срещу което съм бил винаги против, тъй като от декоративна гледна точка, при завиване на компенсатор, равнящ с цевта, ще остане жлеб.

Относно размера - по дължината на резбата той варира от 17.77мм в началото до 17.82мм в края. За непрофесионалистите можем да споменем, че номиналът на метричната резба М18х1 е 17.98-0.02мм. Относно 'оформлението' на опорната стена - в действителност е точно такава, каквато изглежда на снимката. Втората снимка е точната й перпендикулярна проекция без перспективни изкривявания. Оказва се, че споделяме напълно еднакви естетически /и функционални/ критерии по отношение на формата на прехода. Дали вие, като човек с поглед върху оръжейния бранш, имате представа кой би могъл да е автора на тази резба?

Ivo III

old_hunter написа:

Дали вие, като човек с поглед върху оръжейния бранш, имате представа кой би могъл да е автора на тази резба?

познавам една врачка дето за 30 кинта ще ти каже

ако незнаеш кой я правил и искаш да разберещ
бабето познавам мнгоо, сигурен сам че освен на кафе може да гледа и на резби :DD

ПП: на мен ми познава зарядите, когато нямам време да ида да тествам .. я ползвам :tu:

ПП2: тия от QL имат много още барут да изгорят :happy:

докат стигнат нивото на кварталната врачка

Sniper Elite

Aз без да ВЗЕМАМ 30 лева ,ще дам ЖОКЕР.
Показаната резба е на САКО 75 - 308win.
Oръжието редовно се явяваше на бенчрест състезания.
Резбата е правена от ''Квалифициран Оръжейник'' .
Оръжието се намираше в ХАСКОВО.
Сега да видим ще му светне ли на някой ЛАМПАТА.

Ivo III

Sniper Elite написа:

Aз без да ВЗЕМАМ 30 лева ,ще дам ЖОКЕР.
Показаната резба е на САКО 75 - 308win.
Oръжието редовно се явяваше на бенчрест състезания.
Резбата е правена от ''Квалифициран Оръжейник'' .
Оръжието се намираше в ХАСКОВО.
Сега да видим ще му светне ли на някой ЛАМПАТА.

и каква е връзката с темата кой точно я правил ?

разглеждаме техническо решение, и как се променят вижданията с времето, даже и при големите играчи

buffalo_gt

Подозирам, че мислите, че съм аз, но при такова чело и закръгление, вероятно са Ви излъгали! Пък и темата е за друго.

buffalo_gt

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/ ... read_M.svg
Олд Хънтър, тук може да се информирате, че въпреки, че номиналният размер е 18 мм., се прави притъпяване на върховете, което е с размер 1/8 Н. Или сметката е следната: 18 - 16,9 = 1,1 мм. диаметрално за стъпка 1 мм. И тъй като ни интересува радиалния размер Н = 1,1/2 = 0,55 мм. 1/8Н = 0,55/8 = 0, 07 мм. радиално притъпяване. Вие сте измерили около 0,1 мм радиално. Разликата е 0,03 мм.(три стотни). Дано не Ви обиждам, не Ви познавам и за това предпочетох да го сметна вместо Вас! Аз също се старая да направя размера близък до максималния, но после притъпявам върховете, защото, поради изтъняването се накъдря като острие на нож при заточване. Вероятно майсторът е постъпил по същия начин и тъй като това се прави на ръка, най често с шкурка, нормално е да има отклонения в цилиндричността, но само на притъпяването! Според мен при сниманата от Вас цев при диаметрите проблем няма, но най-точно това може да се установи с микрометър за резби. Ако Ви е интересно как изглежда, вижте го в сайта ми на "Смяна на цев на ......RPA Rangemaster"

Ivo III

темата я заключваме, да се успокоят страстите

в крайна сметка, исках да споделя нещо което Тикка е променила в навиването на разбите и .. намирах за логично

а не да си мерим резбите .. че накрая лява-дясна ще стане трети пол PDT_Armataz_01_30

Ivo III

отключваме я темата
нека да дискутираме техническите аспекти и виждания

но ако пак потегли към лични нападки .. ще я заключим завинаги

:armed:

buffalo_gt

Видях, че темата е отключена, та реших да покажа едно от парчетата в работилницата. То е от Блазер кал..308. Донесли са ми я сигурно, защото е нямала групираност (те основно заради това ми ги носят). Вижте какъв гланц има, ама сигурно са й завили някоe тежко половин килограм надулно устройство отпред и с това каналче след резбата, вероятно при вибрацията се е получил дефектът. Та познайте защо съм я отрязал! И това се е случило на Блазер, а какво би било при някоя по-мека цев?!
Всъщност, аз цевта не я помня. Парчето го намерих сред останалите. Има и други с подобен дефект, но при това личи много! Резбата е М14х1,5. Според мен, причините за появата на изпъкналото (а не вдлъбнато, като при раздуване) пръстенче могат да са:
1. Тежко дулно устройство и след многократно повтарящия се камшичен удар при отката, в следствие на възникващия огъващ момент и съпътстващи вибрации, е поддало най-слабото сечение (това е доказателство, че най-слабото сечение е в каналчето) и цялата деформация се е съсредоточила там, преминала е границата на провлачване на материала и се е превърнала в пластична остатъчна такава. Логично е да се предполага, че при липса на освободително технологично каналче, напреженията биха се разпределили по-плавно и в по-голям участък от прехода от резба към плътен цилиндър, а оттам и по-малко натоварване на единица площ (това се нарича напрежение) и по-малка вероятност за деформация в пластичната област.
2. Механично огъване (без изстрел) на цевта с устройството. Ако устройството е било достатъчно дълго и без допълнителна опора по цевта, е възможно, при прилагане на радиална спрямо оста на цевта сила, възникващият от това огъващ момент да предизвика в най-слабото сечение такава деформация.
3. Най-малко вероятното предположение е, че в следствие на много силно загряване на цевта и дулното устройство в свързващия ги участък, при релаксацията на материала в най-слабото сечение се получава остатъчна деформация (разтегляне).
От написаното дотук и снимките е очевидно, че най-слабото място е в каналчето. Разумен е, според мен, и изводът, че преход от външния контур на цевта към цилиндър с диаметър, равен на външния диаметър на резбата, а оттам, в порядъка на една витка, достигащ до вътрешния диаметър на резбата е по-устойчив на натоварвания (това в инженерните науки се нарича коравина), отколкото контур, преминаващ от външен диаметър на цевта към вътрешен диаметър на резбата.
И накрая: когато някой си е поставил за цел да улучи пъдарска колиба от стотина - двеста крачки, това може и да не е от значение (в конкретния случай не е сигурно), но когато има по-високи цели, като повечето в този форум, стремежът му трябва да бъде винаги към най-доброто, защото това е единственият път към победата.

Poseidon

Много интересно...и нагледно доказателство на технически аргумент.

Според мен това в цитата е най-малко вероятно граничещо с невъзможно. Да се получи такава деформация без стрелба само от тежко надулно устройство без опора, може ...ако огъващия момент е предизвикан при натиск от кола поне два тона и половина тежка...

buffalo_gt написа:

2. Механично огъване (без изстрел) на цевта с устройството. Ако устройството е било достатъчно дълго и без допълнителна опора по цевта, е възможно, при прилагане на радиална спрямо оста на цевта сила, възникващият от това огъващ момент да предизвика в най-слабото сечение такава деформация.

тук е този цитат най-вероятната причина според мен...добавена е вероятна термична деформация към останалите натоварвания и става беля.

buffalo_gt написа:

3. Най-малко вероятното предположение е, че в следствие на много силно загряване на цевта и дулното устройство в свързващия ги участък, при релаксацията на материала в най-слабото сечение се получава остатъчна деформация (разтегляне).

п.п. Правят впечатление още две неща...

1. Кошмарната фаска на короната на този Блазер...това да платя на някой няма да може да я направи така грубо...а и короната, като цяло е гроги...
дръжката на лопатата ми за сняг е по-добре оформена...

2.отрязали сте я доста назад от шийката...но се забелязва вътрешна резба около М2-3мм радиално...точно там е рязана...явно е било нещо стопор или за миражна лента болтче ...БГ ноу-хау директно в цевта

buffalo_gt

Следата на среза, която се вижда е от отвора за шпилката , задържаща основанието на мушката. Щеше да стане много грозно, ако я бях отрязал почти непосредствено пред него!

buffalo_gt

Прав сте за фаската. Оригиналната е, но е подбита от някой гаражен струг и в комбинация с показания дефект предполагам, че групираността е била наистина впечатляваща. Вероятно сте забелязали, че липсва и фаска в началото на резбата. Тя започва като тирбушон.

Правилно нарязване на резба за компенсатор!

Кой е на линия