Колега Убото, според мен ти (и много твои колеги от силовите структури) не разграничаваш, къде свършва спорта и от къде започва специалната подготовка. Затова най добронамерено ще се опитам да ти обясня:
Спортът е дейност чрез, която се развиват определени качества и умения, които могат да се тестват обективно. Ако говорим конкретно за стрелкови спорт то той се състои от следните етапи:
1. Трениране и тестване на изолирани, стрелкови умения чрез прости упражнения( дрилове)
2. Трениране и тестване на комбинирани стрелкови умения чрез сложни упражнения( стрелкови сцени)
3. Тестване и оценяване на всичкото това в състезания.
Състезанието е най-крайната и висша форма на спорта, като в него се оценяват освен стрелковите умения и психическата и физическа устойчивост, издръжливост и т.н. До тук свършва спорта!
4. Трениране на тактически умения ( не знам, как обективно се оценяват)
5. Сглобяване на тактически единици( групи)
6. Наблюдение, целеуказване, топография
7. Минно-взривно дело
8. Взаимодействие между родовете войски
9...( не съм специалист, но вероятно има още много неща)
10. Тестване на всичко това в учение( акция, битка). Това е най-крайната и висша форма на професионалната изява.
Ние спортистите стигаме до т.3, а вие професионалистите продължавате нататък. Затова бъркаш спорта с военната наука и искуство и искаш да вкарваш елементи, които не могат да се оценят обективно.
Относно приложността:
В този клип:
https://www.youtube.com/watch?v=aKL4uwZ7dF4няколко батки комбинират прости дрилове за да отработят и оценят специфични, стрелкови умения. Това спорт ли е? Да, определено.
Той военно-приложен ли е? Да, определено. Защо? Защото отработва специфични техники, характерни за професионалистите- позиции на готовност, преминаване м/ рзлични оръжия, работа с ремък, стрелба с противогаз, с очила за нощно виждане. Все неща, които ги няма в спортове, като ИПСЦ