|
Във връзка с отправено до мен запитване относно реда за внасяне на оръжията и боеприпасите на чуждестранните състезатели, които ще участват в третите нива турнири от нашия шампионат в настоящата тема излагам своето виждане по въпроса и апелирам към колегите – юристи да се включат с градивна критика и допълнения.
Няколко уводни думи:
Законът не ползва понятието „временен внос”, което според мен най-точно отразява правната природа на тази поредица от действия, а говори само за „внос”. При по-задълбочен прочит на текстовете на закона забелязах, че с оглед физическото придвижване на оръжията от границата на РБ до мястото на спортното мероприятие – тези лица ще трябва да осъществят и още една дейност, наречена „транспортиране”.
Но да я караме по реда на самата последователност на нужните фактически и правни действия.
Чл. 126. (1) Физически лица, пребиваващи на територията на трета държава, могат да внасят/изнасят до и от територията на Република България огнестрелни оръжия за ловни, спортни и културни цели и боеприпаси за тях след получаване на разрешение за внос/износ от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице.
Във връзка с големите надежди, които възлагахме на Европейския паспорт за огнестрелно оръжие (ЕПОО) още в самото начало се набива на очи факта, че законът не прави разлика между граждани на държави – членки на ЕС и такива на трети страни и въобще в случая гражданството на лицата не е от правно значение, а единствено тяхното (трайно) местопребиваване. Т.е. за да внесе и впоследствие изнесе собственото си ОО и боеприпаси, едно лице, пребиваващо на територията на трета държава, трябва да получи разрешение за внос и износ за това ОО и боеприпаси, което се издава от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице (доколкото ми е известно той не е делегирал на други лица тези си правомощия).
В ал. 2 е посочен начинът, по който се иска такова разрешение:
(2) Лицата по ал. 1 подават до директора на ГДОП на МВР заявление по образец, в което се посочват идентификационни данни на огнестрелното оръжие и боеприпасите за него, придружено със следните документи:
1. документ, удостоверяващ причината за внос/износ - покана, в която е посочено мястото, на което ще се проведе съответното мероприятие, и времетраенето му;
2. копие от документа, удостоверяващ, че лицето има право да носи и употребява огнестрелното оръжие, издаден от компетентен орган на третата държава;
3. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
Тука смятам е излишно да разяснявам кой от документите по т. 1 – 3 какъв е.
Копието от документа по т. 2 според мен трябва да бъде преведено предвид факта, че официален език в РБ е българският.
Съгласно ТАРИФА № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси - чл. 1, ал. 1, т. 43 - за издаване на разрешение за внос и износ на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях от физически лица таксата е 20 лв.
Алинея 3 на този член препраща за процедура към чл. 124
(3) Разрешението за внос/износ по ал. 1 се издава по реда на чл. 124.
Да видим и него:
Чл. 124. (1) При постъпване на заявлението и документацията по чл. 121, 122, 123 или чл. 126, ал. 2 ГДОП на МВР оценява пълнотата и съответствието на подадената документация с изискванията за издаване на разрешение.
(2) При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията за издаване на разрешение ГДОП на МВР уведомява писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 4 спира да тече.
(3) Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 2, производството по издаване на разрешението се прекратява.
(4) Директорът на ГДОП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.
Тук смятам е излишно да се тълкува каквото и да е, тъй като става дума за процедура и тя е пределно ясна.
Хубавото е, че при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията за издаване на разрешение ГДОП на МВР уведомява писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им. Лошото е, е ако някой възнамерява тепърва да започва тази процедура – може и да не се дореди до състезанията в Търново през април.
Другото хубаво нещо в цялата работа е тука:
Чл. 125. (1) Разрешенията по чл. 121, 122, 123 и чл. 126, ал. 1 се издават за срок 6 месеца и в рамките на този срок могат да се използват многократно.
Също мисля коментарът е излишен.
Оказва се обаче, че внасянето на оръжието не е единственото нещо, което лицето следва да извърши. То трябва да бъде последвано от транспортирането му до мястото на спортното мероприятие.
Правната регламентация на транспортирането е тук:
Чл. 120. (1) Лица, пребиваващи на територията на други държави членки, могат да транспортират огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на територията на Република България с разрешение за транспортиране или с Европейския паспорт за огнестрелно оръжие, издаден от съответния компетентен орган на държавата членка, в която са пребиваващи, след предварително писмено съгласие от МВР.
Тук можем да разграничим две фактически и правни положения:
1. Лицето притежава ЕПОО.
ЕПОО замества разрешението за транспортиране и в този случай се изисква единствено предварително писмено съгласие на МВР за това транспортиране. Така, както ги виждам аз нещата – това съгласие трябва да се поиска още с искането за издаване на разрешението за внос и износ.
Т.е. искането трябва да звучи като нещо от рода на: „Моля да ми бъде издадено разрешение за внос и износ за следното ОО.... Моля също така за Вашето съгласие за транспортиране на гореописаното ОО до .... (мястото на мероприятието)”.
За самото съгласие за транспортиране в Тарифа № 4 открих следното: чл. 1, ал. 1, т. 41. - за издаване на писмено съгласие за транспортиране на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на територията на Република България с издадено от друга държава членка разрешение за транспортиране - 20 лв.
2. Лицето не притежава ЕПОО.
Тогава наред с разрешението за внос и износ трябва да бъде поискано и получено разрешение за транспортиране на съответното ОО и боеприпасите до мястото на мероприятието, т.е. говорим за 2 отделни разрешения за общо 3 дейности.
За самото разрешение за транспортиране в Тарифа № 4 не открих да се дължи такса. В чл. 1, ал. 1, т. 31 е предвидена такса 50 лева за издаване на разрешение за транспортиране на огнестрелни оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия, взривни вещества и пиротехнически изделия на територията на Република България от физически и юридически лица, регистрирани като търговци, и от юридически лица с нестопанска цел, ама това е за търговци. Другия вариант е да се платят 20 лева на основание т. 41, макар че тя е за „писмено съгласие”, а не за „разрешение” – инак другото е същото.
Иво 3 беше засегнал тези въпроси преди време и недвусмислено бяхме достигнали до извода, че участието на чуждестранни състезатели по нашите състезания няма да мине с едното показване на ЕПОО на границата, независимо от факта, че идеята на новия закон беше постигане на хармонизация с правилата на ЕС.
_________________
Amicus Plato, sed magis amica veritas.
Aristoteles
Ивайло Узунов
СКДПС "Етър IPSC"
КДС "Саргон"
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
нищо не съм обещавал, даже напротив...
