logo
Всичко за оръжието и мунициите на едно място

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Дата и час: 28 Мар 2024, 17:16




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнение Публикувано на: 31 Май 2017, 00:53       Заглавие:  Красимир Узунов: Армията и държавата са трайни неща ...
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Offline

Регистриран на: 16 Юни 2006, 21:59
Мнения: 31369
Местоположение: Sofia
Красимир Узунов: Армията и държавата са трайни неща и трябва да имаме отношение към тях като към такива

http://focus-news.net/opinion/2017/05/3 ... akiva.html


Красимир Узунов, президент на Агенция и Радио „Фокус“

Водещ: Сега с Красимир Узунов, президент на Агенция „Фокус“ и автор на книгата „Аз служих при Дрангов“, ще говорим за един българин – за полковник Борис Дрангов, който е един от най-обичаните и уважавани офицери, участвали във войните за национално обединение. Този горд човек буквално посвещава целия си живот на Отечеството. 145 години от неговото рождение и 100 години от неговата героична смърт. Добър ден, господин Узунов.
Красимир Узунов: Добър ден.

Водещ: И се чудя, докато си говорехме преди малко за проблеми в отбраната, сигурността и т.н., как би ни погледнал полковник Дрангов, как би погледнал Отечеството си, което има належаща нужда, как беше, от нравствени великани…
Красимир Узунов: “От нравствени великани, а не от безмълвни и поцепени нравствени кастрати“. Ако трябва да кажа как би погледнал Дрангов на настоящия Консултативен съвет и на терзанията, които имат родните политици, думичката е една – критичност. Не искам да продължа, защото следващата е осъдителна.

Водещ: Да. Това е много мека дума, пък щях да кажа аз, само критично.
Красимир Узунов: Критично, защото Дрангов има една толерантност. Онзи ден като правехме представянето на книгата в Петрич навръх 26 май, точно по времето, когато се навършват 100 години, Дрангов умира някъде около 8 часа вечерта, и тогава им припомних един случай, когато Дрангов получава вече Школата за запасни подпоручици в Скопие и отива на свиждане на петима войници от Пети пехотен македонски полк, който е командвал до 15 май. И един от ранените войници, настанен в една от многобройните скопски военни болници, се оплаква, че не е получил заплатата си. По това време сигурно заплатата е била 20-тина лева на войник. При 800-хилядна армия няма как държавата да си позволи повече. Не става въпрос нито за купуване на самолети, нито за купуване на военно транспортньори. И голямо събитие е било за войската, че Жеков, главнокомандващият, примерно им отпуска по 5 лева за Нова година след победоносната война срещу Сърбия. Та този войник се оплакал, че не е получил заплата и Дрангов пише едно писмо на ротния командир Димитър Генчев, в което няма упрек. Той казва: „Един от нашите ранени юнаци го намерих тук в скопска болница и той ми каза, че не е получил заплатата си, по този повод аз обещах да ви пиша“. Тоест няма упрек нито към ротния командир – защо така не е платена заплатата, как е могло да стане и т.н. Никакъв упрек. Има едно изречение: „Вярвам, че до няколко дни проблемът ще бъде решен“. И в действителност проблемът е бил решен. Тоест, ако Дрангов отнякъде ни гледа, би трябвало да се замислим по едно нещо – защо от Отечество започнахме да говорим за страна и когато разсъждаваме за неговата отбранителна способност на това Отечество, ние не можем да разсъждаваме дали да купим круши или чушки на пазара, а трябва да купуваме въоръжение, което да гарантира неговата цялост, неговата независимост, неговия суверенитет. И тази способност не се определя от кредитния рейтинг на Moody's и от това как ще се видим в очите на съседните държави или на международната общност. Тоест нас ще ни уважават, когато сме силни, самостоятелни и независими. А това обикновено се прави с въоръжение и въоръжени сили.

Водещ: Има ли нещо общо тази история с една фраза, която съм чувала, не мога да си обясня каква е – „Има Дрангов, има хляб“?
Красимир Узунов: „Има Дрангов, има хляб“ – като се тръгне нагоре по планината към онези върхове Тумба и другите, особено тези на Запад, които гледат към долината на Вардар, това е било писано по вековните буки и е било писано по скалите, защото това е най-голямото признание. Аз, поне за времето, което служех в армията и след това, тъй като си останах с отношение към нея, не съм видял някой да напише: „Аз служих при Луджев“, примерно или при някой друг от военните министри, които се смениха така епизодично през тази история от началото на демократичните промени до днес. Очевидно тези министри, без всякаква обида за министър Луджев, просто служех с него, но очевидно не са оставили следа нито върху буките и камъните на Беласица, нито в народното съзнание. Тоест идването и заемането от един министър на определен политически пост за определено време, което слава Богу не е безкрайно продължително, това не води до повишаване на отбранителната способност на страната, нито помага за това да се изгради една действително боеспособна армия, на която хич не трябва да й пука кой е министърът и как се казва началникът на Генералния щаб, защото това са текущи длъжности. Докато армията и държавата са трайни неща и трябва да имаме отношение към тях като към трайни неща, а не като моментна кариера или стъпало да се издигаме.

Водещ: Може би не сме изправени пред такива драматични събития като народ и като…
Красимир Узунов: Те, събитията, се случват, то не зависи само от нас. Засега не сме в събития, но утре можем да се окажем в събития, по други ден по същия начин, никой не може да каже. Значи, когато Дрангов пише: „Като скъпите се във времето, защото дните са лукави“, народът и войската трябва да са силни, много силни, по-силни от всякога, той също не е имал предвид само това, че ние се намираме в рамките на европейската война, ако говорим за текстове, които са писани през 1916 година. Значи, Дрангов пише по същия начин между двете войни – между Балканските войни и Първата световна война, примерно текстовете от 1913 година, където до голяма степен е прав, когато говори, че канцеларщината изяжда армията и че когато започнем да ценим канцеларските добродетели, ние обикновено забравяме военните добродетели, а защото този, който се е водил да служи във войската, не е готвач и шофьор, а той е войник. Тоест той не разполага със себе си, държавата разполага с него. Значи, обидно е, когато примерно трябва да ангажираме сега някой офицер или някой фелдфебел от армията и за това, че той ще бъде ангажиран след 18:30, след края на работния ден, ние започваме да калкулираме неговото работно време, че трябва да му се плати допълнително.

Водещ: Да, извънреден труд.
Красимир Узунов: Значи, не е въпросът само в заплащането. Тоест срамно е един български войник по съвременни стандарти да се главява за 680 лева на работа. Но този човек, трябва освен парите, да има и вътрешна мотивация защо служи на тази държава. Тоест, пак ако трябва да се върнем, защото говорим за Дрангов, има две понятия за офицер – единият, който води и въодушевява войската, било в мирно, било във военно време, а другият носел пагони, влачел сабя и имал младежко разбиране за военните въпроси. Мисля, че отговорът е много /…/ - може да си на 60 години и пак да имаш младежко разбиране по военните въпроси, ако не знаеш какво ни чака.

Водещ: Кажете сега за книгата „Аз служих при Дрангов“.
Красимир Узунов: Книгата е част от един ангажимент, който е започнат преди четвърт век, когато започнах да се занимавам с Дрангов. Тоест за Дрангов е писано и много, и малко. Обидно е, че 100 години след смъртта и 145 след рождението ние не разполагаме с пълен тон на военнополитическите и възпитателни текстове, които е написал Дрангов, тоест ние хващаме едно нещо за ушите и разсъждаваме за него. Тази книга очевидно не може да събере всичко за Дрангов, но тя събира един период, мисля и претендирам да е много подробен, от началото на 1916 година до 17 септември 1916 година – това е създаването и съществуването на Скопската школа за запасни подпоручици. Тоест по време на войната /…/ боеве и руския маниер, в който офицерите вървят напред, а след тях вървят войниците, водят до големи загуби, особено в личен състав и най-вече в офицерски състав. Тоест щурмовете на Дренова глава, на Криволак, на Ниш, ако искаме, на Зайчевския укрепен район, водят до големи загуби в младши офицери. Има полкове, които губят от 20 до 30% от офицерския си състав. Това налага главното командване на действащата армия, тоест главнокомандващият Жеков, тук една скоба – че е лично ангажиран с личността на Дрангов, да създаде една школа за запасни подпоручици, която скоропостижно да подготви 1200 офицерски кандидати, които да заминат веднага на фронта. Създаването на школата е на 18 юни в Скопие, производството е на 17 септември и е предизвикано предсрочно заради офанзивата на съглашенците на битолския фронт, тоест при Лерин тогава те се намират, и на северния фронт започналата война срещу Румъния. Значи, това са момчета, младежи, изцяло с висше образование.

Водещ: Нека да кажем кои са сред възпитаниците на школата.
Красимир Узунов: Първо трябва да кажем защо е в Скопие. Защото Скопие – това е пробивът на т.нар. сръбска пропаганда в Македония. От 1902 година вече имаме един фермилианов въпрос, Фермилиан е назначен за патриаршески митрополит, но е етнически сърбин, а не грък, в Скопие, където няма сърби; след това там се провежда пропагандата на движението „Свети Сава“ след въстанието и сърбизирането на населението, което и сега го виждаме в момента в Скопска Черна Гора и в района около Скопие. Тоест тя трябва да бъде близо до фронта и трябва да пробие сръбската пропаганда. Затова ние налагаме военни училища. Кой влиза вътре? Вътре може да го видите в книгата, значи от 1200 човека, примерно, /…/ процента са убити по фронтовете още до края на войната. Това са били щастливците. Останалите, това са хора, които дават отражение върху /…/ на България от 1920 до 1970 година. Така че някои от тях са народни представители в различни парламенти, от различни политически партии, от различни политически строеве. Започват да се избиват и да се съдят помежду си – има такъв случай, в който на Народния съд съдия, възпитаник на Школата на Дрангов, съди министър от правителството от 1941 до 1944 година, после и този съдия го махат, защото установили по случайност, че той е съдил другарите Димитров и Коларов по време на бягството им след Септемврийското въстание като млад съдия във Враца. Заедно с това вътре примерно намираме един Йордан Севов, един великолепен царски съветник, който после е разстрелян като прогермански настроен. Или поетът революционер Любомир Весов, както се казва, това е войвода от Македония. В Петрич мисля, че 1922-1923 година или там някъде, тези години, има футболен отбор на името на Любомир Весов – една легенда в освободителните борби на българите от Македония. Вътре е примерно Стойчо Мушанов – председател на два или три парламента, който по тази причина, че е бил председател на парламента и е можел да работи с масите, е бил назначен в „Белене“ да гледа кокошките, защото може да работи с колектив. Вътре е примерно Фердинанд Козловски – в три парламента председател след 9-ти, този, за който се предполага, че е взел ботушите на разстреляния принц Кирил. Вътре е генерал-полковник Йордан Кинов – перфектен офицер, командвал дивизия примерно в отбраната на Москва 1941 г. Вътре е и един архитект Рашенов – това е човекът, който възстановява Царевец, „Света София“ в София и ред средновековни български архитектурни паметници. Тук е архитектът Динолов, който строи църквата „Света Петка“ в Русе. Тук е примерно Анастас Дудулов – една стара стружка фамилия на Перикли Дудулов, един от заслужилите български учители. Това е един от известните български скулптури. Примерно негова работа е „Ослепените самуилови войници“. Тук е Чудомир. Тук са една дузина художници – примерно всичките създатели на Севернобългарското дружество на художниците. Там е Йордан Пиндиков от Варна, тук е Никола Антонов, който аз много се чудех преди защо рисува ранени опълченци, а той е командир в един от опълченските полкове, взводен - нормално е…

Водещ: Да, защото ги е виждал.
Красимир Узунов: Вътре е примерно Спас Дупаринов, който там по 1923 г. изчезва, тези, земеделските движения. Т.е. първо става така, че тези, които ги набеждават за фашисти, изчистват земеделците, после идват комунистите и изчистват т.нар. „фашисти“, и изобщо, една родна българска, балканска история всъщност. Но това са хора, които остават голямо отражение върху живота наистина. Много журналисти, няколко дузини. Интересни, изключително интересни хора.

Водещ: Да. Книгата ще бъде представена довечера. Къде?
Красимир Узунов: Във Военна академия, където е мястото, защото Дрангов, освен че създава Скопската школа, той е възпитател и командир във Военното училище, което по същото време се командва от Жеков. Той е 1909-1910 г. Между другото, много интересно е едно – че когато той започва да прави Школата за запасни подпоручици, той повикал за взводни командири всички свои възпитаници, т.е. най-добрите от тях. Примерно девет поручика взима, той прави… тези 1200 офицерски кандидати ги прави само с /…/ офицери общо, които са преминали, от които трима са убити, 21 са ранени, а 51 са кавалери на Кръста за храброст. Тук пак става /…/ актуалния съвет по сигурност и други неща. Тоест приликата и разликата не е в наша полза при сравнение.

Водещ: Да, за съжаление е така. За съжаление ни свърши времето за този разговор. Само един въпрос. Чух, че ще се прави паметник на Дрангов в градината на Военната академия и си спомням предния път, когато даже вие гостувахте в студиото и ни показвахте различни материали, свързани с живота на полк. Дрангов, пак се говореше за паметник. Всъщност…
Красимир Узунов: Надяваме се, че този път слуховете са верни.

Водещ: И че това ще се случи.
Красимир Узунов: На третия или четвъртия път – винаги става така. 1917 г. започват да правят, веднага след смъртта на Дрангов се създава комитет, който е председателстван от жената на ген. Стефан Тошев – този легендарен победител на руснаците и румънците в Добруджа. По това време той е губернатор в Македония и съпругата му оглавява комитет /…/. 1932 г., когато село Дрангово, Петричко – между другото, селото, когато е възникнало, се е казвало Картечино, защото били прибрани от картечната рота бежанците от Егейска Македония, т.е. затова е подобаващо е да се казва Картечино. Тогава те правят 452 дрангови комитета в България, които тръгват да правят паметник на Дрангов, но идва 1944 г., парите изчезват, паметник няма. 1991 г., за което говорим, тръгнахме с един инициативен комитет, който поиска няколко неща: ревизия на военните паметници, защото събираха много пъти пари за /…/ паметници, обаче нито един паметник. След това искахме връщането на паметника на Първи и Шести Софийски полк. Между другото, това е бригадата, която Дрангов командва по времето на Балканската война като началник щаб.

Водещ: Да.
Красимир Узунов: Трябваше да се върне в градинката при НДК. И третото беше да се отбележи Дрангов. Тогава успяхме с отбелязването, докато сега вече има проект, има копие на скулптурата. Между другото, това, което не е тайна, е, че този път Дрангов ще бъде стъпил не на пиедестал, а на оригинален редут, както е било в Първата световна война, т.е. той е бил около 2 метра, /…/ имаме 1,92 м един Дрангов. Получаваме една перфектна фигура от 4 метра, която цялата е излята от артилерийски гилзи. И съвсем резонно е да гледа там Македония, най-малкото да надникне към родния си край.

Водеща: Дано този път да се случи и да имаме паметник на…
Красимир Узунов: Мисля, че септември ще бъде готов.

Водещ: Красимир Узунов – благодаря ви.
Красимир Узунов: Всичко добро.
Водещ: Красимир Узунов, президент на Агенция „Фокус“. Говорихме за делото на полк. Борис Дрангов.

_________________
"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида
Иван Бързилов, СК "Динамик Армс"
CZ 85 Champion, DA-SASR-10M х2, Aero M4E1 х2, Glock x4 ...


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 18 госта



 
Иди на:  

Powered by phpBB © 2020 TheGunMan
This forum is operated and maintened by Stanislav Georgiev - Owner/Administrator, Jordan Cholakov - Adminstrator/Editor and Rossen Hristov - Graphic Designer/Potographer