logo
Всичко за оръжието и мунициите на едно място

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Дата и час: 28 Мар 2024, 20:27




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнение Публикувано на: 29 Апр 2012, 01:28       Заглавие:  „Водачът” от Чудомир
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Offline

Регистриран на: 16 Юни 2006, 21:59
Мнения: 31369
Местоположение: Sofia
Забравени страници от българската литература: „Водачът” от Чудомир
28 април 2012 | 18:02 | Агенция "Фокус"
Начало / Мнение

В поредицата „Забравени страници от българската литература”, Агенция “Фокус” представя разказът на Чудомир „Водачът”. Разказът е отпечатан в „Скопска школа", бр. единствен, 2 ноември 1941 г. и е публикуван в книгата „Феноменът Дрангов” - спомени за полковник Борис Дрангов със съставител Красимир Узунов. Книгата е издание на Университетско издателство „Св. Климент Охридски".

След Балканската война военен съд в София разглеждаше простъпката на един командир на войскова част, който доколкото помня, не устоял на заетата позиция, а се оттеглил без време. Като слушал обвинението и показанията на свидетелите, подполковник Дрангов, който бил между слушателите, не се стърпял, а станал и обрулил здраво подсъдимия, за което получил домашен арест. Тогава за първи път чух името му.

Името му прозвуча пак, по-късно, в началото на Европейската война, когато нашите части настъпваха стремително по Вардара, обозите не смогваха да ги продоволствуват, та повечето гладуваха по цели дни.

Ние например, един ден ядохме само сурова царевица, брана из нивите около Валандово. Тогава юнаците от дранговия полк имаха по два хляба в торбите си.

- Има Дрангов - има хляб, няма Дрангов - няма хляб, - така казваха, когато той се раздели с тях и отиде в Скопие.

Школата за запасни офицери в Скопие през 1916 г. представляваше интересен букет от висшисти, студенти с много семестри и голобради юноши, току-що завършили всевъзможни средни училища.

Една част от нас бяха вече „ветерани", участвали в Балканската война, с ордени и кой с по една, кой с по две, а някои и с по три нашивки на пагоните. Някои идваха направо от окопите, други от щабовете, трети бяха телефонисти, чертожници, артелчици и пр., изобщо хора от най-различни професии, политически подкваски и мирогледи.

Още щом ни посрещна, щом се яви пред нас, подполковник Борис Дрангов ни грабна и покори. Висок, строен, опнат като струна, със сини очи, които омагьосват, той сякаш непрестанно гореше. И какъв изключителен оратор!

С каква вещина и леснота преплиташе в речта си философски сентенции с народни умотворения, епизоди из живота на велики пълководци, с късове от вазови песни за родината! След дълги и изнурителни походи, когато чувстваш как пушката се забива в! рамото и раницата тегне, сякаш е пълна с олово, той ще ни спре да починем, ще се качи на някой камък и ще ни издекламира някое стихотворение с такова чувство и проникновение, че забравяхме и жажда, и умора, и всичко.

Голям педагог, сърцеведец, когото чувствахме повече като добър баща, отколкото началник.

- Юнаци, - думаше ни един ден - научавам се, че в празнични дни някои от вас прекарвали отпуската си из кръчмите и кафенетата на крайните квартали. При мене! В центъра на града искам да ви виждам аз!

И ни водеше по вечеринки и балове и сам лично ни запознаваше с видните жени и девойки на Скопие.

Неизброими качества на човек, войник и вожд притежаваше Дрангов и мъчно биха се изброили в това тясно място, но на чело на всички стоеше, без съмнение, личния пример.

Личен пример! Колко много са повтаряни тези две думи и колко малко са тия, които са успели да ги приложат! Тръгнем ли на поход, Дрангов е пред нас пеш, със скътан шинел през рамо. Цял ден, от тъмно до тъмно е с нас и когато ние почиваме, той пак е зает с нещо. Или ни говори, или ни декламира, или беседва с ротните командири, или пък нещо яденето проверява.

По липсата на помещения школата беше разделена на две: едната част в града, горе до калето, а другата, нашата, отсам Вардара.

Разстоянието от едната до другата беше повече от два километра. И запитахме ли случайно някой другар, от тия които бяха в града, бил ли е Дрангов вчера при тях, отвръщаше веднага:

- През целия ден!

- Че и при нас беше през целия ден, - отговаряхме зачудени ние.

Една колосална енергия, която нито за миг не отслабваше и не намаляваше. Всякога, всеки момент го чувствахме при нас, зад нас, около нас и всеки момент очаквахме да ни зададе някакъв въпрос във връзка със службата, на който трябваше веднага, просто и ясно да отговорим. В началото се смущавахме и се запъвахме, но скоро свикнахме и отговаряхме бързо и отсечено, по войнишки. Страхът ни премина, защото го обичахме и ни обичаше, изчакваше ни и никога не наказваше.

Рано, преди седем часа, една сутрин правим обичайната си гимнастика. До самата казарма имаше горичка от млад, високи и стройни като минарета брястове. Хрумнало му на взводния командир и след всекидневните упражнения току изкомандва:

- Всеки да си избере по едно дърво и за пет минути да бъде на върха му! Бегоом! Марш!

Юрнахме се през глава всички, всеки се докопа до своя бряст и полази нагоре. По-тежките залепнаха като гъби още в началото, други увиснаха като торби на първите клони, а аз, който имах голяма практика в тая област още от воловарските си години, когато търсехме гарджета из гнездата, на един дъх се озовах на самия връх. Кацнах аз там горе, поогледах се наоколо самодоволно и, суета човешка, мина ми през ума:

- Ех, де го сега началника да ме види?

Още не помислил, и един познат, ясен и бодър глас прогърмя отдолу:

- Отлично, юнак!

Сепнах се и едва не паднах от смущение. Погледнах надолу, срещнах сините му очи, окопитих се бързо и извиках с цяло гърло:

- Ще се старая, г-н подполковник! Дрангов беше пак при нас.

„Скопска школа", бр. единствен, 2 ноември 1941 г.

http://focus-news.net/?id=f21087

_________________
"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида
Иван Бързилов, СК "Динамик Армс"
CZ 85 Champion, DA-SASR-10M х2, Aero M4E1 х2, Glock x4 ...


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 12 госта



 
Иди на:  

Powered by phpBB © 2020 TheGunMan
This forum is operated and maintened by Stanislav Georgiev - Owner/Administrator, Jordan Cholakov - Adminstrator/Editor and Rossen Hristov - Graphic Designer/Potographer