Ако ще ги боядисваш, може да са доста по-меки от 14.
Преди години много се шашках с твърдостта, защото всеки казваше, че по-твърдите били по-добре. Оказа се, че 12-13 върши идеална работа. Причината е, че оловяването се причинява при недобра обтурация (куршума не уплътнява цевта) и газовете минават между него и цевта.
Дъното на мек куршум, когато бъде “ударен” от газовете на барута, се разширява и уплътнява цевта, в резултат пооловяването намалява.
Копал съм олово от стрелбище, тук обикновено е смес 70-80%ФМЖ и 20-30% лети куршуми, обикновено с твърдост 11-12. Такова олово без проблем съм стрелял в .38 и 9мм. Ако е само ФМЖ е към 7-8, и иска да се добавят или от клип тежести за гуми ( не знам дали има оше в БГ, тук са 14-16, залепващите тежести са 5-7) или линотип (печатарско олово).
Калая е по-скоро за да свали температирата на топене и да изпълва по-лесбо формите, не трябва много.
Ако стреляш небоядисани куршуми смазката е може би по-важна от твърдостта, купешките (дето идват на сини или червени цилиндри) обикновено са твърди и се топят на по-високи температури, и не са подходящи за ниски скорости. Домашно приготвени меки смазки вършат по-добра работа в такива случаи - ланолин и пчелен восък са чудесна смес.
Често след дълга стрелба цевта се оловява частично до някаква степен, но никога не се натрупва повече, и стои на едно ниво постоянно - имам една глокова цев, която чистя няколко пъти в годината, без да имам проблеми.
Най-лошо оловяване съм имал с твърди (16-18) 9мм от калъп на Лии, смазани с тяхната съхнеща смазка, с намален заряд - след 10-на изстрела не се виждаха каналите на цевта. Същия куршум, но с олово 12 и смазано с домашна смазка, си стреляше без проблеми на същите скорости, с почти никакво оловяване. Предполагам и по-мек щеше да върши работа, но имах само такова олово.
Чисто олово (BHN 5-6) има в зъболеларските рентгенови плаки (почти никой няма вече такива, минаха на дигитални) , и тук в оловните капаци за тръбите по покривите.
Пробвай с партида от 100-200 от това, което имаш, ако ги боядисваш, гарантирам ти, че не ти трябва твърдо олово.
Един недостатък на меките смазки - намерих в килера кутия с .38, които не помня кога съм зареждал, сигурно поне преди 5-6 години. От около 200 патрона към 40 не гръмнаха - капсата се смачква, но нищо не става, не ги отворих да видя вътре, но предполагам че смазката им е видяла сметката след толкова години.

... таблицата за твърдостта на Лии. Някъде пише, че....
Знам,че е прекалено теоретизирам, ама всеки път като меря твърдостта на поредната серия, това ми вади очите ...
Та дайте жокер, за което покорно благодаря предварително.

Тази таблица е писана по време когато полимерното покритие не е било на мода. Стреляли са голи оловни куршуми, смазани със смазка. Освен това таблицата се отнася за американци. Американците имат повече от една цев в даден калибър,които обикновено са различни. Било е важно ритника на барутните газове да раздува и уплътнява куршума в различните по размер цеви.
За европейци нещата не са точно тъй. Стреляме с оръжия, предназначени за куршуми .355. Така, че куршум .356 винаги уплътнява, колкото и да е твърд е достатъчно пластичен за да се свие до .355.
Минимално допустимата твърдост е необходима за да не се размаже оловото по цевта както краве масло по препечена филийка. Оказва се, че полимерно покритите куршуми допускат доста по ниска твърдост.
Всяка твърдост над 12 за полимерно покритие е достатъчна за 9х19. И никой не е имал неприятности с твърдост над 16.
Меките стрелят по-меко от твърдите но колко от нас имат усета да се насладят на мек откат. Освен това по-меките куршуми са по-капризни за снаредяване от по-твърдите.