plamenti написа:
тия помеднените не се ли разпадат. Т.е. в мишената да има по 2-3 дупки? Защото тук съм бил свидетел на такова нещо и стигнахме до извода, че не са подходящи за високи скорости.
натрупах доста опит и с галванично помедняване на оловни куршуми ..
проблема е .. в свързването на медта с оловото
обикновено го правят .. кисело помедняване .. със син камък .. без правилна подготовка на оловото ... и точно така става
правят по няколко дупки .. защото ризата се отделя .. особено конусните
но когато е направен както трябва .. няма този проблем .. даже при разпадането не се отделя ризата
има няколко метода .. за да стане правилно
едното е цианидното .. прави се тънко помедняване в чорба с цианкалий .. и после може да се мине на кисело
може и олово, никел, мед .. и други комбинации
имам цяла книга за галванични покрития
ако някой има интерес .. може да му я потърся!
аз се отказах .. защото излиза скъпо, бавно, трудоемко, работи се с киселини, чорби, химии .. ужасно е
минах .. и през този епат
освен това .. електролизното нанасяне на медта е доста меко и оставя яко мед по цевта
и е предпоставка за корозии на цевите .. защото стават два метала .. мед и желязо в киселинна среда
ако трябва да ги подредя по моята класация според домашните технологии
1. пресован с риза затворен отвсякъде и сребърно покритие (най-доброто с което някога съм стрелял!)
2. пресован с риза и отворен отпред и отзад
3. полимер с газчек
4. полимер
5. помеднен цианидно
6. помеднен кисело
7. оловен смазан с газчек
8. оловен смазан