Ivo III написа:
tconiotconev,
защо не напишеш и една лекция .. за курс по подготовка за АК за Спорт!
съобразено с правилника на БФДС
сигурно всеки ще прочете нещо интересно за себе си
Ами да взема да се пробвам
за жалост благодарение на едно трибуквие наддадох някъде с 20 кг не от ядене , а от стрес ... от влагата пък започнаха да ме болят коленете ...
Уф..., не знам с кое да започна: с обилането на колена, лакти и кокалчета или самата стрелба ..., я да започна с обилането на което ще казваме по нежно " Стрелкови фитнес".
Като за предисловие ще започна с:
І. Дишането. Човек от биологична точка е устроен да диша се налага през 2-4 секунди да я върши тази дейност се стига до извода, че това е достатъчно време той в тази пауза да произведе изстрел, но на практика за един качествен изстрел това не е достатъчно и това налага първо стрелеца да се запознае с начините на дишане теоретично, а по време на обучението си практически. Причината за това дишане е да се създаде условие за покой на тялото и да се избегне и най - малкия тремор породен от дишането.
Принципно или класическата схема за дишане при стрелба на която обучават във всяка една спортна школа е, че преди изстрел стрелеца трябва да направи едно дълбоко вдишване, после пълно издишване, след това едно непълно вдишване, но същото да не е по- голямо от ½ обема въздух, който е изпуснал при първото вдишване последвано от издишване. Прави се трето вдишване при което поетия въздух да надвишава малко отгоре, като обем спрямо второто вдишване, като същото се последва от изпускане на въздуха при което в дробовете да остане много малко въздух, който като време трябва да стигне за произвеждане на изстрела. Точно през този период в крайната фаза на изпускане на въздуха стрелеца прави грубото премерване с оръжието, а финото започва след като е задържан въздуха. Нетрениран стрелец може да задържи дъх между 7-8 секунди, а опитен между 10-12 секунди. Точно в този период стрелеца трябва да произведе изстрел. Ако стрелеца задържи времето за натискане на спусъка получава тремор( треперене), който е нежелателен и влияе на точността на изстрела. В случай, че не успе да произведе изстрела е хубаво стрелеца да не натиска спусъка, защото това ще е един пропилян изстрел или накратко да “ откаже изстрела”.
В армейските школи принципно дишането се заключава в дълбоко вдишване последвано от пълно издишване. Отново вдишване, като същото по обем е по –малко от първото, последвано от леко издишване и задържане на дъха.
Тези два варианта не са рецепта за точен изстрел, защото има ситуации, които налагат да се прилага метода за стрелба между две вдишвания. При този метод стрелеца поема малко повече въздух над средния обем и го изпуска плавно , задържа дъха и стреля.
Има и моменти когато стрелеца е натоварен много физически и тези методи не действат понеже не може да доведе тялото до някакво положение за релакс ( отпускане на тялото или положение на покой). Това се получава най- често ако човек е бягал.При този случай се прилага следната следния метод: последните метри стрелеца забавя темпото на движение, като се стреми да диша по спокойно. След заемане на позицията за стрелба започва да поема въздух, но в обем малко над средното ниво и да го изпуска, като накрая го задържа. Точно тогава той започва да усеща ударите на сърцето най- ясно и изстрела трябва да се произведе със силния удар на сърцето, който се усеща в слънчевият сплит. С цел натренирване на стрелеца да умее, да стреля точно в такива условия е най- удачно същият да пробягва определена дистанция след което да се стреми да произведе точен изстрел, като за начало се започва с леки натоварвания или по къси дистанции от по 300 -400 метра и се премине на дистанции от 1 км.
ІІ. Натискане на спусъка: няма да говорим защото с пистолетите сте го усвоили предполагам прекрасно.
ІІІ. Мерене или премерване: Значи важно правило тук е мерните прибори ясно видими целта леко замъглена; Равна мушка..., върха на мушката в местото което искаме да поразим.
ІV. Познаване балистиката на оръжието или възможностите на оръжието, а вашите умения трябва да компенсират някой слабости тук.
VІ. Положенията за стрелба.
А. ЛЕГНАЛ.
С това положение за стрелба започва обучението на всеки един стрелец и върви успоредно ръка за ръка с еднообразното примерване, като най - елементарния способ тук е с „боново огледало”, което се използва от инструктора за да следи дали неговият ученик може да се премерва еднообразно. Немаловажно е значение на правилното разположение на показалеца върху спусъка и неговото плавното натискане, които са част от успеха за точния изстрел. Точно тук е и момента да кажа, че това са началните и много важни елементи, които изграждат бъдещия стрелец .
Това положение за стрелба е най – стабилно и най често се използва, понеже при него се стреля много точно, като с упора така и без упора. Точността на изстрела е основното негово достойнство, но си има и своите недостатъци, които ще спомена в последствие, като разгледам някой тактически моменти...
Военен вариант: При него тялото лежи плътно до земята, краката са широко разкрачени, като кокалчетата от вътрешната страна опират в земята. Неголяма корекция за прицелването по височина се извършва с помощта на лакътя на дясната ръка, а лявата е за фиксирана в рамото и не участва в корекцията. Положителното при този вариант , е че сте изключително плътно да земята, а от там, че сте малка цел.
Американски Военен Вариант: Използва се, когато сте се предвижвали или бягали, като се държи карабина в положение „готовност”, задтилъка на оръжието е на нивото на пояса. Дулния срез е в направлението на целта. Стрелеца се отпуска на колене, като с отпускането изхвърля карабината нагоре при което тя застава на рамото т.е приклада. В последствие лявата ръка се изнася бързо напред с цел да омекоти лягането , а с лягането на тялото към земята лявата ръка веднага заема положение при което подпира оръжието. Отново лявата ръка се зафиксира в рамото, а с дясната се прави корекция по височина, краката са разкрачени, но с лек ъгъл от 30 градуса спрямо самото тяло, петите се опират в земята.
Международен олимпийски вариянт: Той е създаден от финландските стрелци.
При него тялото на стрелеца е приповдигнато и е леко завъртяно на ляво, а коляното на десния крак е свит в коляното. Върха на пръстите на левия крак сочи право назад. Характерното тук е, че стрелеца лежи малко по- високо в това положение за стрелба, а не ниско, което подобрява сектора му за наблюдение и водене на огън.
Вариянт на това положение за стрелба носи името Хокинс. То е аналогично на международния олимпийски вариант, но при него лявата ръка на стрелеца се намира изнесено максимално напред, като държи предната антабка за закрепване на ремъка, която изпълнява импровизирана роля на пистолетна ръкохватка, а тялото на стрелеца е максимално плътно до земята. Този вариант се използва масово от военнослужещи.
Друго изменено положение за стрелба при положение за стрелба легнал, когато се стреля зад или встрани укритие или прекритие. При него лактите и гърдите се разполагат в обичайния вариант, но долната част на трупа се намират под ъгъл спрямо ъгъла на хоризонта. Това положение за стрелба се използва от военните когато се водят бойни действия в градски условия и има наличие на много развалини.
От тактическа гледна точка положителното в стрелбата от положение легнал, е че с нея може да се стреля много точно както на близки така и на далечни дистанции, а самия стрелец е много малка цел.
Отрицателното при положението за стрелба легнал е, че стрелеца е трудно подвижен, а самите естествени препятствия и прегради, като храсти, високи треви и гънките на местността затрудняват стрелеца да води нормално наблюдение.
Б. / Положение за стрелба СЕДНАЛ
От гледна точка на приложението си това положение за стрелба повече е подходящо да се използва от ловците или от стрелци, които стрелят в силно пресечени терени. Самото заемане на положението за стрелба не е толкова сложно. То позволява лесно да се стреля по цели, които се намират спрямо вас с голяма разлика във височината. Характерно е за него, че стрелеца в истинският смисъл на думата седи на земята.
При това положение за стрелба най- често се срещат три основни варианта: с разкрачени крака; с кръстосани крака – по турски; с леко кръстосани крака.
Положение за стрелба седнал с “разтворени крака” е най разпространеното популярно и удобно положение за стрелба. То обезпечава в достатъчна степен и удобство за заемане. При него самото тяло заема необходимия естествен наклон, а лактите на ръцете се опират във вътрешната повърхност на коленете, като се оформя едно своеобразно заключване.
Положение за стрелба седнал с “кръстосани крака – по турски”. Самото положение за стрелба се заема лесно и просто, като същото е приложимо само за равнинни терени. От тактическа гледна точка недостатъка е ,че трудно може да се прави корекция за стрелбата по височина, а доколко са зафиксирани лактите към коленете говори това, че се иска допълнително донаместване на раменете на стрелеца.
Вариант на това положение е с леко кръстосани крака – това положение е по – удачно от “кръстосани крака – по турски”. Причината е че липсва това донаместване на раменния пояс и повече се доближава положение за стрелба седнал с разкрачени крака. Самото положение е достатъчно устойчиво и подходящо за стрелба, но и то не дава възможност да се извършва лесно примерване по височина.
От тактическа гледна точка, положителното на положение “СЕДНАЛ” е, че стрелеца е в устойчива позиция, която позволява да се стреля точно на големи дистанции, като резултатите от самата стрелба са сравними почти с тези от положение легнал. Недостатък тук е, че стрелеца трудно може да види цели, които са прикрити дори от леките гънки на местността или по високи треви особено в равнини терени и за това то е приложимо в планински терени, където по самите склонове се иска по - голяма стабилност.
В./ Положение за стрелба “ КЛЕКНАЛ”:
Това положение за стрелба се заема много лесно и бързо, като при него стрелеца прави полукрачка напред с цел леко наместване на тялото след което кляка, като един вид сяда на петите на краката си. Лактите на стрелеца лягат възможно най естествено върху коленете за по голяма стабилност. Това положение за стрелба е известно като “ Военно приклякване”(По принцип се избягва стрелците да се обучават в заемането на това положение за стрелба поради вероятност да паднат при произвеждане на няколко последователни и бързи изстрела.)
От тактическа гледна точка тук се съчетава бързо заемане на позиция и произвеждане на точен изстрел с последваща смяна на позицията, но стрелеца не трябва да стреля на редове, тъй като има опасност при произвеждане на няколко последователни изстрела да падне назад, а това си е нарушение на МЕРКИТЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТ.
Г./ Положение за стрелба “ ОТ КОЛЯНО”
Положението за стрелба от коляно е стандартно положение за стрелба при спортните състезания, като заемането на самото положение за стрелба е следното:
Стрелеца прави полукрачка с левия крак напред, завърта цялото се тяло полунадясно при което кляка, като пръстите на левия крак трябва да сочат в направлението за стрелба, а десния е свит в коляното, като същото е опряно на земята, а стрелеца е седнал върху петата на десния крак. Лявата с ръка с лакетната си става е легнала стабилно върху коленната става на левия крак, като държи оръжието, което е фиксирано стабилно по вертикала. Дясната ръка държи оръжието и най - лошото никъде не е фиксирана, което оказва влияние върху стабилността при хоризонтална стрелба. С цел по леко поемане на отката, препоръчително е лакътя на дясната ръка да бъде на нивото, на дясното рамо. Интересното тук е, че при някой стрелци това положение за стрелба се явява малко неудобно, поради натоварването което се получава върху петата на крака и крака, на която е приседнал стрелеца или заради самата неудобност и нестабилност на тялото. Някой стрелци използват торбички, които подлагат под кракът си в областта пред глезена на ходилото, като по този начин тялото заема по стабилно положение, а и е по удобно за стрелеца.
Лично аз изменям това положение с цел по голяма стабилност и удобство при стрелбата, като ходилото на кракът върху който седя го изпъвам в шпиц, но без никакво мускулно натоварване и след това сядам върху петата, като това ми дава допълнителна упора.
От тактическа гледна точка това положение за стрелба се приложимо за водене на стрелба близки и средни дистанции, като при него стрелеца не се намира до близко земята, където има възможност да му пречат тревите и малките гънки на местността, а това му позволява да води по лесно наблюдение и да води огън по целите. Отделно след произвеждане на изстрел същият лесно може смени позицията си за стрелба.
Д./ Положение за стрелба “ ОТ КОЛЯНО”
Положението за стрелба от коляно е стандартно положение за стрелба при спортните състезания, като заемането на самото положение за стрелба е следното:
Стрелеца прави полукрачка с левия крак напред, завърта цялото се тяло полунадясно при което кляка, като пръстите на левия крак трябва да сочат в направлението за стрелба, а десния е свит в коляното, като същото е опряно на земята, а стрелеца е седнал върху петата на десния крак. Лявата с ръка с лакетната си става е легнала стабилно върху коленната става на левия крак, като държи оръжието, което е фиксирано стабилно по вертикала. Дясната ръка държи оръжието и най - лошото никъде не е фиксирана, което оказва влияние върху стабилността при хоризонтална стрелба. С цел по леко поемане на отката, препоръчително е лакътя на дясната ръка да бъде на нивото, на дясното рамо. Интересното тук е, че при някой стрелци това положение за стрелба се явява малко неудобно, поради натоварването което се получава върху петата на крака и крака, на която е приседнал стрелеца или заради самата неудобност и нестабилност на тялото. Някой стрелци използват торбички, които подлагат под кракът си в областа пред глезена на ходилото, като по този начин тялото заема по стабилно положение, а и е по удобно за стрелеца.
Лично аз изменям това положение с цел по голяма стабилност и удобство при стрелбата, като ходилото на кракът върху който седя го изпъвам в шпиц, но без никакво мускулно натоварване и след това сядам върху петата, като това ми дава допълнителна упора.
От тактическа гледна точка това положение за стрелба се приложимо за водене на стрелба близки и средни дистанции, като при него стрелеца не се намира до близко земята, където има възможност да му пречат тревите и малките гънки на местността, а това му позволява да води по лесно наблюдение и да води огън по целите. Отделно след произвеждане на изстрел същият лесно може смени позицията си за стрелба.
Е./ Положение за стрелба „ ПРАВ – СТОЕШКОМ”.
Това положение за стрелба си е едно от положенията в спортната стрелба, лова, а така също и при военните, но заради начина на хват или самото положение можем да го разделим основно на две, като единият вариянт е „ ПРАВ” и „ ПРАВ – ОТ РЪЦЕ”.
Положението за стрелба „ ПРАВ”.
Стрелбата от това положение е стара европейска традиция, като нейните корени са от Алпите, където се практикували състезания обичайно на дистанции обикновенно от 300 метра. Оръжията които са използвани по принцип са тежки и с дълги цеви, като същите са били снабдени с шнилеров спусък и диоптрични мерни прибори, а мишената е била с размер от 1 метър и концентрични кръгове.
Самото положение за стрелба се използва основно при спортните състезатели с пушки. При него стрелеца застава с разкрачени крака на широчината на раменете, като с лявата си страна е в посока към целта по която ще стреля, тялото се накланя леко назад. Левия лакет се опира на левия хълбок и се подпира леко на таза в горната му част. Лявата ръка е свита в лакътя, като предмишница трябва да е вертикална. Палеца на лявата ръка трябва да се опре в основата на спусковата споба, а останалите пръсти да се съберат или разположат така, че да образуват опора на основата на цевната кутия. Дясната ръка обхваща ръкохватката или шийката на приклада, като лакета трябва да е почти или на нивото на рамото.
Оръжията предназначени за спортна стрелба имат подобрения по отношение на ложата, като същата специално е изработена да е равна в участъка пред спусковата скоба, като самото оръжие вече не се подпира с пръстите на дланта, а лежи върху пръстите които са свити в юмрук, но предварително върху ръката е надяната дебела кожена ръкавица. Друг вид подобрение в тази област на оръжието е поставяне на дръжка, които още повече олеснява самото подпиране на оръжието. Във връзка с това подпиране или държане на оръжието воените са преработили и това положение за стрелба съобразно своите нужди, като самото подпиране се извършва използвайки пълнителя на оръжието особенно ако той събира повече от 20 патрона, защото изпълнява ролята на дръжка.
Друго подобрение при спортните пушки е регулеруемият задтилък, който допълнително олеснява стрелбата от това положение, като целта е главата на стрелеца, да е права зада няма напрежение във вратните мусколи.
Тактически погледнато това положение за стрелба се заема малко бавно, но за сметка на това позволява на стрелеца да стреля на големи дистанции точно, което е видно от състезанията организирани навремето в Алпите. Оръжието е много добре закрепено или захванато от стрелеца. Друго положително е, че стрелеца може да води наблюдение на големи дистанции без да му пречат по малките гънки на местноста и по високите треви.
Негативното тук е, че стрелеца неможе да завърта под голям ъгъл оръжието по хоризонтала или вертикала, а така също, че се вижда от далеко.
Другото положение това е „ ПРАВ – ОТ РЪЦЕ”.
Това положение за стрелба е най – често използвано от ловците и воените, като самото положение за стрелба се заема много лесно и бързо. Положителното при него е, че позволява лесно да се води целта както по хоризонтала така и по вертикала, а така също и да се води много бърза стрелба по целите, които са пред нас.
Заемането се извършва, като стрелеца прави полукрачка напред и завърта тялото си на 45 градуса с цел получаване на по – голяма стабилност. Оръжието тук вече не се подпира, а държи за ложата с лявата ръка, като същевременно подпира оръжието, но самата тя никъде не се опира по самото тяло с цел получаване на по – голяма. С дясната ръка се държи шийката ( ръкохватката) приклада, като с цел по лесно поемане на отката лакътя е на нивото на дясното рамо.
Това положетие за стрелба е приложимо, когато се стреля по средни дистанции и малко над средни, но неможе да се използва при стрелба по цели които са над 150 метра. Положителното тук е, че стрелеца може да води лесно наблюдение без да му пречат треви и гънки на месността, лесно подвижен и лесно може да сменя позицията за стрелба след произведен изстрел или изстрели, също така то е част от елемента, който се използва, когато се стреля от движение т.е. когато човек се движи, заради самото „изхвърляне” на оръжие, което ляга на рамото.
Негативното е, че стрелеца се вижда надалеко.
Като завършек искам да допълня, че е много важно всеки един стрелец на който се налага да стреля през отвор да прецени добре дали е подходящо да покаже цевта на оръжието през въпросния отвор, като го използва за допълнителна упора или да стреля без да показва цевта, защото това показване съответно може да го забави при смяната на позицията.
Да минем към самото гилзопроизводство:
Значи като начало се започва да се стреля от положение легнал с упора или все едно ще прострелвате оръжието, като се стреля за точност .В последствие започнете да стреляте но на дублети по същия начин пак на 100 метра.
След това минете към отработване на легнал от ръце пак по същия начин.
Не трябва да забравяте че е важно да се научите да сменяте пълнителя бързо или да правите презереждане бързо, като искам да знаете, че въпросните армейски сумки са удобни до толкова колкото да си носите или съхранявате пълнителите в тях, но тръгнете ли да ги ползвате започвате да благославяте този които е спестил материал за изработка защото пълнителя може да влиза лесно но излиза трудно. Отделно вземете ли да припкате ударите са постоянни и неприятни ..., а да се носят на кракът също не е удачно, ако въпросната чантичка не е направена удобно. За целта си търсете нещо на като тактическо елече и отработвайте смяна на пълнител като с лява така и с дясна ръка от всичките положения, а ако нямате индивидуални холдери за пълнители.
Забележка: носете пълните пълнители с гърловината надолу защото от тръскане патроните имат навик да изпадват или да се преместват напред , а това може и да доведе до нежелано забавяне.
Пълнителите: Забравете металните пълнители заради тях съм брал много ядове... същите са склонни към бързо износване, а това довежда до увисване , изкривяване и подбиване ...а от там и до засечки... за целта само полимерки.
маси техники за зареждане достатъчно в нета ....
Може и още да се пише но иска време + показване.