JDredd написа:
ubboto написа:
Така като си мисля, ако полицейски служител е имал задължение по инструкция да носи в "макарената" си първия пълнител със стоппатрони, а той съзнателно е омешал "стопаците" с бойни патрони - това наистина донякъде "тегли към умисъл" в случай на ситуация.
Академичният ти пример е много добър, но това в реалния живот няма доказване, вЕрвай ми
Дай да те върна малко в НП - Обща част.
Предпоставки за предумисъл – кумулативното наличие на три момента:
1) решението за извършване на престъплението да е взето предварително;
2) да е взето в относително спокойно хладнокръвно състояние; и
3) след като деецът е обсъдил мотивите за и против осъществяване на престъплението.
Как се доказва такава съвкупност?
Абе това с ,,омешването" на стоп патрони със стандартни, снарядени с изцяло метално облечени куршуми, само по себе си не навежда на умисъл...Тук съм изцяло солидарен със Съдията Дред.
Все пак, умисълът е една от от възможно проявни форми ка вината. А вината е винаги и само
конкретно, психично, субективно отношение дееца(извършителят, авторът на деанието) към самото деяние, към предизвиканите от същото общественоопасни последици и към общественоопасния му характер, което отношение се изразява в умисъл или непредпазливост.
Та, вината е отношение към конкретно осъществено в обективната действителност деяние.
А за вината и нейните проявни форми се преценява по конкретните действия на дееца преди, по време и непосредствено след деянието.