logo
Всичко за оръжието и мунициите на едно място

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Дата и час: 28 Мар 2024, 22:52




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 196 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 10, 11, 12, 13, 14  Следваща
Автор Съобщение
Непрочетено мнение Публикувано на: 03 Дек 2019, 15:49       Заглавие:  Re: Чл.12 ал.3 от НК ...казуси
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Offline

Регистриран на: 27 Дек 2014, 10:46
Мнения: 2888
ivan69 написа:
Росене, не те укорявам за мнението ти. Напротив хубаво е да се изказват мнения така се ражда истината. Прочети внимателно решението, то ако не си разбрал е важно, защото с него се променя практиката на съдилищата в посоката, която ние искаме. Върховните съдии в този случай са дали отговор на много важни въпроси - какво е жилище, кога има нападение, какво е проникване и насилие. И тези отговори са ясни и конкретни. Но най важното е, че те приемат една много интересна теза. Според решението се прилага чл. 12, ал. 3 от НК дори тогава, когато при самото проникване в жилището няма насилие, но има такова по отношение на обитаващият го. Т.е. съдиите приемат, че в едно жилище може да се влезе неочаквано, когато то е отворено, отключено и обитаващият го не е могъл и не е имал време да спре проникващият или да заяви ясно волята си. /например не го знае защо е там и не са му ясни агресивните му намерания/ Веднага обаче, след като се прояви насилие към обитаващите те са в правото си да пречукат навлека и няма да бдат съдени за превишаване пределите на неизбежната отбрана. Ключовият момент е проявата на насилие и неговото доказване. Така както чета това решение ВКС приема, че това е всяко посегателство над обитаващите. Проблемът е единствено доказването. Това решение има страхотен потенциял да стане тълкувателно и да реши въпросът, като на хората се разреши да защитавата неприкосновеността на дома им. Ако дай Боже това се случи остава още една стъпка - същата защита на собствеността и личността и тогава - Алелуя братя, на тъпите бабаити ще бъде внушено нагледно - не пипай чуждо, не влизай в чужд дом, не нападай хора - опасно е може да те застрелят. Това е пътя и дано стане по бързо. Амин!


Решението (за което благодаря) го четох, и мисля, че е една стъпка напред в правилната посока.
Проблемът за мен е, че изобщо се стига до съд, още повече, че това е решение на ВС. Би следвало случая да се реши на по-долни инстанции въобще.
А иначе клипчето на Минаващия съм го показвал на местни "прависти", и според тях и ако бяха съдили те, щяха да го сметнат за 100% умишлено убийство.
Затова казах, че чипът трябва да се смени, т.е. начинът на мислене.
И от вчера се зарових в италианското правосъдие, и точно промените там са дошли от гражданския натиск.
И нещата са сведени дотам да се опростят за гражданите, като същевременно се увеличават двойно присъдите и парите за извършителите, като се премахва възможността за искови дела от близки на убитите нападатели. Нещо, от което много хора се плашат. италианския ми не е силен, но не е проблем да се преведе.

Цитат:
.../se taluno legittimamente presente in uno dei luoghi ivi indicati usa un’arma legittimamente detenuta o altro mezzo idoneo al fine di difendere:
a) la propria o altrui incolumità;
b) i beni propri o altrui, quando non vi è desistenza e vi è pericolo d’aggressione.

Al domicilio sono equiparati i luoghi di esercizio di attività economiche; la riforma infatti è stata aggiunta proprio dopo un noto caso di cronaca, in cui un tabaccaio aveva ucciso un rapinatore. Riassumendo, perché operi questa “presunzione di proporzione” è necessario:
che ricorra uno dei casi previsti dall'articolo 614, comma 1 e 2 c.p.;
che colui che pone in essere la legittima difesa sia legittimato a trovarsi in quel luogo (quindi sia il proprietario, il locatario, o un ospite, ecc.);
che vi sia un pericolo per l'incolumità della persona;
che venga utilizzata un'arma o un altro strumento di coercizione legittimamente detenuto da chi la adopera.
...Stante la relativamente recente novità della norma, la giurisprudenza della Cassazione sul tema è ancora abbastanza scarsa ma, per quanto emerge dalle sue prime applicazioni, è possibile affermare che poche o nessuna novità la norma ha apportato alla fattispecie della difesa domiciliare. Quella che alcuni infatti vedevano come l’introduzione nel nostro ordinamento della possibilità di difendersi più efficacemente in casa propria, sulla scia del modello americano, si è rivelata come un nulla di fatto dal punto di vista pratico


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 03 Дек 2019, 16:16       Заглавие:  Re: Чл.12 ал.3 от НК ...казуси
 
Снайперист
Снайперист
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2017, 21:10
Мнения: 389
Очевидно не съм разбрал за което се извинявам също. Не се обиждам просто се опитвам да бъда полезен в практически план. За същността на системата на правораздаване сте абсолютно прав. За съжалениесе оказа,че най жилавата ни черта като народ е желанието да излъжем, заобиколим, получим по вторият начин. Ако трябва да обобщя - добиването на нещата по вторият начин е харакерно за нашето общество и народ дотолкова, че е станало норма на поведение. Така е и с правото. Това, което тук се опитвам да направя е да бъда полезен на мъжете, които обичат да носят оръжие и да стрелят. Вярвам, че тези мъже са солта на народа ни, защото имат куража и волята да го направят въпреки пречките, които им се създават. Вярвам, че свободният човек е този, който носи оръжие и може да се защити. Това е право, което е в основата на силната нация. Там където това право съществува имаме проспериращи общества на граждани, които се обучават, тренират и могат да защитят себе си, семействата и собствеността си сами. Поради това там домът наистина е тяхна крепост и правото на собственост е свещенно. В тези общества поне на теория има възможност да се постигне "справедливост за всички". А на нас ни предстоят все още години усилия и борба докато на всички стане ясно, че няма друг начин и оръжието е необходимост, която ни прави свободни и силни. За мен ще бъде удоволствие, ако успея до помогна поне на един от нас да не попадне в беда или ако му се наложи /не дай Боже/ да използва оръжие да не бъде уязвим.


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 03 Дек 2019, 16:21       Заглавие:  Re: Чл.12 ал.3 от НК ...казуси
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Offline

Регистриран на: 02 Фев 2013, 18:07
Мнения: 2084
rosen71 написа:
като се премахва възможността за искови дела от близки на убитите нападатели.


Обаче такава възможност по нашите закони има.
Никога не съм можел да схвана защо, ако опитващият се да отнеме живота някому нападател, загуби своя от защитаващият се, родата му получава право на обезщетение за това ... !?
Може би не във всички случаи, но ако някой може да обясни, ще съм благодарен.

_________________
Ръце без меч – ръце са за верига...
Иван Вазов, 16.10.1919
...
Навремето беше по-трудно, но сега, с помощта на Интернет всеки, който иска, може да покаже на целия свят, че е идиот.
Неизвестен автор


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 03 Дек 2019, 16:34       Заглавие:  Re: Чл.12 ал.3 от НК ...казуси
 
Снайперист
Снайперист
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2017, 21:10
Мнения: 389
sk67 написа:
Обаче такава възможност по нашите закони има.Никога не съм можел да схвана защо, ако опитващият се да отнеме живота някому нападател, загуби своя от защитаващият се, родата му получава право на обезщетение за това ... !?Може би не във всички случаи, но ако някой може да обясни, ще съм благодарен.


Право на обезщетение има само тогава, когато защитаващият се е бил признат за виновен от наказателен съд в пълнокръвен процес. Има и още едно изключение, но за него после.
И така правото на обезщетение се извлича от чл. 45 и чл. 46 от ЗЗД, според които -
чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

46. При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди.

(Ал. 2, попр. - Изв., бр. 2 от 1950 г.) При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди.
Т.е. първо наказателен процес и ако е виновен плаща, ако не е виновен няма плащане.
Изключението е когато едно лице убие друго или други и почине преди да приключи наказателният процес. Тогава въпросът за вината му се решава от гражданския съд където ще се води делото за обезщетение.


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 03 Дек 2019, 18:19       Заглавие:  Re: Чл.12 ал.3 от НК ...казуси
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Offline

Регистриран на: 02 Фев 2013, 18:07
Мнения: 2084
Държа първо да спомена, че не съм правист и изказаните от мен мнения не са съвет за нищо към никого, а изразяват само собствените ми, възможно погрешни, изводи от обсъжданията по правните въпроси.
Питането ми по-горе е във връзка с:
http://www.vks.bg/vks_p10_127.htm:
...
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Тъй като деянието с приети характеристики по чл.12,ал.4 НК е общественоопасно, в тези случаи деецът носи гражданска отговорност за причинените вреди, освен ако не е налице случайно деяние, каквото в случая липсва.
Ревизираният съдебен акт е законосъобразен и правилен в тази си част, поради която причина следва да бъде оставен в сила с възприемане на всички съображения по обсъждания въпрос. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди, еднакво преценено и от БОС, и от БАС, е оразмерено да репарира, доколкото това въобще е възможно, изпитваните от бащата на починалия С. мъки по изгубения син. Действително, младежът се е грижел за родителя си и за сестра си, като във финансов план не се поставя въпросът какъв е бил произходът на средствата за това. Но установеното по делото лично поведение на потърпевшия дава възможност на тази инстанция да отсъди, че увеличаване на присъденото обезщетение би довело до несправедливост. Същото би било и ако обезщетението се намали, както се иска в жалбата на подсъдимия. То се дължи за отнет по престъпен начин човешки живот- умишлено.
...

_________________
Ръце без меч – ръце са за верига...
Иван Вазов, 16.10.1919
...
Навремето беше по-трудно, но сега, с помощта на Интернет всеки, който иска, може да покаже на целия свят, че е идиот.
Неизвестен автор


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 03 Дек 2019, 19:01       Заглавие:  Re: Чл.12 ал.3 от НК ...казуси
 
Снайперист
Снайперист
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2017, 21:10
Мнения: 389
чл. 12 ал. (4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3, бр. 62 от 1997 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.
Разковничето е в думите - не се наказва. За да бъде осъден някой това което е направил трябва да е престъпление - противоправно деяние - действие или бездействие извършено виновно и обявено от закона за наказуемо.
В този текст на чл. 12, ал. 4 деянието си е престъпление но просто деецът не се наказва. Т.е. присъдата ще изглежда така - признава за виновен, но не му налага наказание. Следователно вина има и поради това ще има и обезщетение в пари. Поради тази причина и са присъдени сумите в това дело от Бургаският Окръжен съд и Бургакият Апелативен съд. Спорно е дали бащата на Голямата Рижа следва да получи сумата от 40 000 лв. но това е волята на съда. За съжаление Петко Лисичков ще трябва или да ги плаща или да се крие доживот от съдебните изпълнители.


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 03 Дек 2019, 19:15       Заглавие:  Re: Чл.12 ал.3 от НК ...казуси
 
Снайперист
Снайперист
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2017, 21:10
Мнения: 389
Решението по това дело е много интересно, а е докладвано и писано точно от съдия Стамболова която е писала и това решение, което аз постнах по горе. Убото го беше публикувал, но мисля, че е в другата тема за иззетите старинни оръжия.

Ето го цялото:Р Е Ш Е Н И Е № 349

гр. София, 02 ноември 2011 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември, две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАТЯНА КЪНЧЕВА
2. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА



при участието на секретаря ПАВЛОВА

в присъствието на прокурора ГЕНЧЕВ

изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА

К.Н.Д. 1911/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:



С решение № 57/02.05.11 г.,постановено по В.Н.Д.45/11 г. от АС-Бургас /БАС/, е потвърдена присъда №363/13.09.10 г., постановена от ОС-Бургас /БОС/ по Н.Д.3/10 г. С последната подсъдимият П.Д.Л. е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл.119 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила- на основание чл.66,ал.1 НК. Подсъдимият е осъден да заплати на конституирания в хода на производството граждански ищец С.Б.С. 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.09.09 г., като искът е отхвърлен до пълния претендиран размер от 500 000 лв.

Недоволен от постановения съдебен акт е останал частният обвинител и граждански ищец С.С., който чрез своя повереник го атакува с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание и за занижаване на присъдения граждански иск. Иска се решението на въззивния съд да бъде изменено, като се увеличи наложеното наказание и се постанови ефективно изтърпяване, както и като се увеличи сумата по присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Недоволен е останал и подсъдимият, който атакува съдебния акт чрез своя защитник, релевирайки оплакване за нарушение на материалния закон-касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК. На първо място се настоява за приложение института на неизбежната отбрана по чл.12,ал.1 НК. На второ място, за прилагане разпоредбата на чл.12,ал.4. На трето място се настоява за явна несправедливост на наложеното наказание, предвид наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Моли се при условията на евентуалност или решението на БАС да бъде отменено, като подсъдимият бъде изцяло оправдан във връзка с чл.12,ал.1 НК, с дължимите за това последици; или да се приложи разпоредбата на чл.12,ал.4 НК и деецът да не бъде наказван; или да бъде намалено наложеното му наказание лишаване от свобода, както и отмереният изпитателен срок; и да се намали завишеният размер на присъденото обезщетение.

В съдебно заседание пред ВКС частният обвинител и граждански ищец чрез своите защитници поддържа жалбата си и моли да не се уважава тази на Л..

Подсъдимият сам и чрез своя защитник моли неговата жалба да бъде уважена, като основно се настоява за прилагане нормата на чл.12,ал.4 НК.

Представителят на ВКП също е на мнение, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.12,ал.4 НК, с оглед наличието на смущение от страна на подсъдимия. В гражданската част счита, че решението следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и изтъкнатите в тях аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното:

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА чл.12,ал.1 НК.

Основното оплакване, което трябва да бъде обсъдено, е дали в конкретния случай с оглед приетата и от двете инстанции фактология по престъпната дейност, е налице институтът на неизбежната отбрана или е налице превишаване пределите на същата и следователно престъпно посегателство по чл.119 НК. Вторият вариант е възприет от съдилищата по същество, като въззивната инстанция е била словно пестелива в изказа си по третирания проблем. Очевидно е обаче,че тя е взела предвид всички аргументи на БОС. Той от своя страна е направил анализ, посочвайки дори и решения на ВС на РБ, фактите по които не се схождат с настоящите.

И за този съд е ясно,че иде реч за нападение в процес. След като потърпевшият като водач на МПС отнема предимството на управляващия мотор Л., изразява недоволство на употребата на звуков сигнал с нецензурна жестикулация, спира автомобила и заедно с държащия в себе си нож свидетел Т. А. се запътват застрашително към преустановилия движението си деец; след като последният вади палка, която след словно негодувание от страна на двамата младежи му бива отнета, той пада и бива ударен силно с нея от починалия, но по гърба, не без употребата на специални умения на касатора за това; отново с оглед тях се изправя и бива заобиколен от по-едрите от него С. и А., единият държейки палка, другият-нож; тогава Л. прострелва пострадалия четири пъти в тялото от много близко разстояние. Нападението бива окончателно отблъснато и респективно прекратено едва след прострелването на лицето в основата на шията вдясно, тъй като това прострелване е задължаващо за последвалото незабавно падане на убития на земята. При всички случаи преди това са нанесени нараняванията по горната повърхност на дясното му рамо, по външна повърхност на лява предмишница и в лява гръдна област отпред.

Няма съмнение, че в рамките на нападението подсъдимият се е защитавал, като неговото активно поведение, реализирано чрез използване на законно притежавано огнестрелно оръжие и стрелба в посока към един от нападателите, е целяло да причини вреди на същия именно с цел отблъскване на нападението, осъществявано от двама едри, с репутация на насилници младежи, въоръжени единият с палка, другият с нож. Такива са следващите се изводи от възприетите от съдилищата по същество факти и доказателства.

Както е известно от теорията и практиката, защитата е в рамките на необходимите предели, когато те не са превишени. Тогава сме изправени пред фигурата на неизбежната отбрана по чл.12,ал.1 НК и деянието не е общественоопасно. Преценката за необходимостта на пределите на защита и тяхното превишаване винаги е конкретна, в съобразие с данните по делото. В закона няма легално изискване отбраняващият се да подбере възможно най-лек и безболезнен за нападателя начин на защита, още по-малко да избяга, както и за равностойност между причинените и предизвикани вреди. Казаното е така, защото законът позволява упражняване на активна защита. Тогава, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението, е налице нейно превишаване и сме изправени пред изпълване съдържанието на нормата на ал.2 на чл.12 НК. В тази насока има обилна съдебна практика, която трябва да бъде много внимателно преценявана в конкретен контекст, с оглед съвпадение или не на фактическите обстоятелства. Не може обаче да не се посочи ППВС 12-73 г., чиито постановки имат задължителна сила за правоприлагащите органи.

ВКС намира, че в настоящия казус не е налице институтът на неизбежната отбрана. Видно от мотивировката на първостепенния и второстепенния съдилища, за тях е безспорно, че подсъдимият е могъл да избегне нападението от страна на С. по друг начин, като не се стига до умъртвяването му. Истината е обаче, че не е посочено този начин какъв е- да се изтръгнат палката и ножът ли; да се простреля С. в неуязвимо за живота място ли или да се стреля по него само веднъж; да се остави да бъде бит ли подсъдимият и едва тогава да отвърне на нападател, дори с цената на умъртвяването му и т.н. В частта по обсъждане на приложението на чл.12,ал.4 НК първостепенният съд е отразил, че не се е налагала употреба на огнестрелно оръжие, но не е продължил да размишлява каква е била възможността за отблъскване на нападението без стрелба. Това не е сторено и от възприелия всички аргументи на БОС въззивен съдебен състав.

Същевременно са отбелязани фактори, които са достатъчни за този съд да прецени, че е изправен пред хипотезата на чл.119 НК, съответно чл.12, ал.2 НК. Произведените от страна на Л. изстрели от разстояние 50-60 см, с полуавтоматично оръжие, за изключително кратък период от време, са нанесени не безразборно в жилищен комплекс, както твърдят поверениците на частния обвинител, а право в тялото на един от нападателите, държащ в ръката си палка и даващ индикации, че ще продължи да удря подсъдимия. Както вече бе казано, фатален се явява четвъртият изстрел в шията, след който пострадалият е паднал на земята. Поредността на останалите три изстрела е неустановима, но поне единият от тях е реализирал проникване в жизнено важна част на тялото на С.- пронизващо нараняване в лява гръдна област отпред с изходна рана на гърба. Тъй като във входа на раневия канал се намират големи кръвоносни съдове на белия дроб, е последвал кръвоизлив, установен в лява гръдна кухина. Този изстрел, който в полза на дееца следва да се приеме,че е бил трети, е бил достатъчен за преустановяване на нападението. Другите увреждания са по-леки и опасността с тяхното нанасяне не би отминала. С възпроизвеждането на четвъртия изстрел, който е довел до падане на С. на земята и летален край, защитата е излязла от дължимите предели и вече не съответства на характера и опасността на нападението.

Конкретните специфики на последното и преценката в техен контекст на възможните, но ненастъпили вредни последици, съпоставени спрямо действително причинените от защитаващия се вреди, обособяват “несъответствието като явно, ясно изразено и небудещо никакво съмнение” /ППВС 12-73/. Несъразмерността е явна, не защото средствата на нападение и на защита не са еднородни, а защото е намалява опасността, заплашваща нападнатия, след първите три възпроизведени изстрела и бягството на втория нападател около това време. Ето защо комплексната преценка на материалите по делото водят и този съдебен състав до извод за извършено деяние по чл.119 НК.

На последно, но не по важност, място в тази част на изложението, трябва да се има предвид и душевното състояние на отбраняващия се подсъдим, предизвикано от нападението /Р.114-78-2 н.о.; Р.96-73-1 н.о. и др./. Наред с всички фактологически изяснени обстоятелства по поведението на потърпевшия и другия нападател, С. е бил употребил наркотично вещество, което е влияело върху действията му, но по необясними причини не е отчетено от долустоящите съдилища. В този смисъл е основателно възражението по жалбата на касатора в сочения аспект.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА чл.12,ал.4 НК.

Жалбата на подсъдимия е основателна и в този аспект.

Въззивният съдебен състав е възприел тезата на първостепенния съд, че макар и в експертното психиатрично заключение, устните разяснения по което са изслушани в съдебно заседание пред БОС, да е прието, че преди и към момента на извършване на деянието, от експертна гледна точка подсъдимият се е намирал в състояние на уплаха и смущение, съдът не се е доверил на този извод и не е пристъпил към приложение на нормата на чл.12,ал.4 НК.

Вярно е,че преценката на доказателствените източници е суверенна за решаващите съдилища и ВКС като съд по правото не е оправомощен да я ревизира, освен ако при нейното формиране е допуснато незаконосъобразие. В конкретния казус е прието, че деецът се е намирал в особено психическо състояние, продиктувано от застрашените му здраве и живот,но то не можело да се охарактеризира като уплаха или смущение. И това било така поради обстоятелството, че той действувал бързо и адекватно при отнемането на палката, падането на земята и след това изправянето, за което му помогнали качествата, придобити като служител в МВР, но по-нататъшните му действия не били продиктувани от страх и смущение. Първото представлява появило се чувство на силен страх с демонстриране на инстинкт за самосъхранение при реализираното противоправно нападение, а второто е неправилно възприятие на обстановката, дължаща се на внезапното нападение и на невъзможността цялата картина на действителността да бъде обмислена в спокойна обстановка. Освен това Л. предварително се бил подготвил да посрещне нападението, в какъвто случай по правило не може да се ползува от привилегирования текст на чл.12,ал.4 НК.

Тъй като става дума за приложение на материалното право в рамките на приетите фактически обстоятелства от съдилищата по същество, настоящата инстанция е оправомощена да се произнесе директно със своя съдебен акт. Първо, нападението е предстоящо, а не предполагаемо, и представлява реална опасност още със слизане на двамата младежи от засеклия мотора на дееца автомобил, единият от тях с нож; а е в ход с изтръгването на палката, удрянето на Л. и по-нататък. Едва обаче след слизане на потърпевшия и приятеля му от колата и засилването им към дееца, последният вади палката,а след отнемането й-оръжието. Така че за никаква предварителна подготовка за отблъскване на нападението не може да се говори. А за да избегне опасността,той не е длъжен да бяга.

Второ, уплахата и смущението се констатират по реализираните изяви на подсъдимия от една страна,а от друга- с начина по който той възпроизвежда фактите и собственото си поведение и емоционално състояние, огледани на фона на съответна експертна оценка. В конкретния случай самата специфика на обстановката, особено след отнемането на палката, падането на Л., удрянето му и продължаващите действия на нападателите и в частност на С., времетраенето и разнородните действия по време на целия инцидент, познанието на двамата младежи като употребяващи насилие, дават възможност да се приеме като налично избухналото у подсъдимия чувство за страх за собствения живот. И това е така, независимо от безспорните му бойни умения.

Същевременно, за него ситуацията е била безизходна, нападат го двама много едри и значително по-млади мъже, от един момент нататък първият е пред него в изправено положение с палка, вторият, някъде около него с нож, и двамата- с експликирана вече жажда за смъртоносна разправа. Това е довело до объркване и дезориентиране на Л., който отдавна вече не практикува специалните си умения в “бойна”обстановка. Вследствие на казаното ВКС приема, че е възпроизведен четвъртият изстрел, който именно е небудещият съмнение за ясно изразеното несъответствие между нападението и защитата. Ето защо се приема за присъстващо състоянието на уплаха и смущение.

Съгласно Р.15-70-ОСНК, “разпоредбата на чл.12,ал.3 /сега 4/ НК като такава на общата част се отнася за всички престъпления на специалната част на НК, извършени при превишаване пределите на неизбежна отбрана поради уплаха или смущение”. Следователно е приложима и при чл.119 НК. В тези случаи степента на вината е толкова незначителна, че не е обществено-оправдано да се налага наказание-Р.177-71-1 н.о.на ВС на РБ. Предвид приетото по наличие на касационното основание по чл.348,ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК, обсъдено по-горе, не е нужно да се взема отношение по изтъкнатата от поверениците на частния обвинител и подсъдимия и неговия защитник явна несправедливост /касационно основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК/ на наложеното наказание с диаметрално противоположни доводи и искания.

Тука е мястото да се каже, че всяка страна в наказателното производство, призвана по закон да защитава единствено собствените си интереси-частно обвинение, граждански ищец, подсъдим /за разлика от прокурора, който се грижи за защита правата и законните интереси на всички/- намира за правилна само своята позиция, често пъти повлияна от житейски, а не от доказателствени тежести. И когато същата не се приема от решаващия орган- прокурор на досъдебното производство и съд в съдебна фаза- е възможно страната да остане с убеждение, че справедливостта е накърнена. Няма спор, че съдебната справедливост може да съществува в рамките на законността, която пък от своя страна изисква законно събиране на доказателствен материал и негова правилна интерпретация по фактите и приложението на правото. Всякаква различна трактовка, за да могат да бъдат съхранени процесуални интереси било на подсъдим, било на представител на частно обвинение, небазирана на гореказаното, води до незаконосъобразност. Всяка незаконосъобразна оценка в рамките на коментираното, изведена за защита на претендирани интереси на определено лице поради общи или частни житейски подбуди за позитивен или негативен резонанс от стореното, без да има опиране на доказателствена съвкупност, означава не само недопустимо накърняване интереса на противната страна, но и в проекция- на обществото като цяло /доколкото същото представлява съвкупност от индивиди, всеки от които може да бъде участник в наказателно производство/. Казаното не е самоцелно, а е породено от коренно различните позиции на страните за характеристиката на случилото се и обществената оценка за него в гр.Бургас.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

Тъй като деянието с приети характеристики по чл.12,ал.4 НК е общественоопасно, в тези случаи деецът носи гражданска отговорност за причинените вреди, освен ако не е налице случайно деяние, каквото в случая липсва.

Ревизираният съдебен акт е законосъобразен и правилен в тази си част, поради която причина следва да бъде оставен в сила с възприемане на всички съображения по обсъждания въпрос. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди, еднакво преценено и от БОС, и от БАС, е оразмерено да репарира, доколкото това въобще е възможно, изпитваните от бащата на починалия С. мъки по изгубения син. Действително, младежът се е грижел за родителя си и за сестра си, като във финансов план не се поставя въпросът какъв е бил произходът на средствата за това. Но установеното по делото лично поведение на потърпевшия дава възможност на тази инстанция да отсъди, че увеличаване на присъденото обезщетение би довело до несправедливост. Същото би било и ако обезщетението се намали, както се иска в жалбата на подсъдимия. То се дължи за отнет по престъпен начин човешки живот- умишлено.

Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение:

Р Е Ш И :



ИЗМЕНЯВА решение № 57/02.05.11 г.,постановено от АС-Бургас по В.Н.Д. 45/11 г.,като:

На основание чл.12,ал.4 НК подсъдимият П. Д. Л. не се наказва за извършеното от него престъпление по чл.119 НК.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: /О.М./ [подпис]

ЧЛЕНОВЕ: 1. [подпис]

2. [подпис]





РЕШЕНИЕТО е подписано с особено мнение от председателя на съдебния състав съдия Лиляна Методиева, по отношение на приемане за налични параметрите на чл.12,ал.4 НК и крайния изход на производството в тази връзка.



Особено мнение
на председателя на съдебния състав Лиляна Методиева:

Не споделям мнението на мнозинството на съдебния състав за допуснато нарушение на материалния закон с осъждането на подсъдимия за деяние, което не е наказуемо, защото е извършено при неизбежна отбрана, като превишаването на нейните предели се дължи на уплаха и смущение. Считам, че той е направен без отчитане спецификата и развитието на инцидента, като последица от допуснато нарушение на процесуалните правила за оценка на доказателствата. Касационната инстанция извършва проверка за правилното приложение на материалния закон в рамките на фактическите констатации на решаващия съд, но само ако са спазени правилата са събиране, проверка и оценка на доказателствата, а по делото те са нарушени.

За да се отговори на въпроса дали подсъдимият се е намирал в състояние на неизбежна отбрана и дали нейното превишаването се дължи на уплаха и смушение, следва да се изхожна не само от съразмерността на средствата за нападение и защита но и от цялостното развитие на инцидента, неговия интензитет, начинът и средствата, с които е извършено нападението, силите и възможностите на нападнатия да го отблъсне като причини вреди в размер на необходимите предели. Изясняването на всички тези обстоятелства става по начините и със средствата на НПК от събраните и оценени съобразно действителното им съдържание доказателства.

Преди всичко считам, че по делото са нарушени правилата за оценка на доказателствата, като една част от тях са игнорирани, а съдържащата се в други доказателствени източници информация не е оценена съобразно нейното действителното съдържание. Внимателното запознаване с мотивите на съдебните актове навежда на извод, че решаващите съдилища формално са изпълнили задълженията си по чл. 13 и чл. 14 НПК, като са приели за достоверни едновременно обясненията на подсъдимия и показанията на св. А., установяващи взаимно изключващи се факти. Така подсъдимият/л. 190 от съд. протокол/ е поддържал, че в момента, в който свалил каската от главата си и я поставил на мотора възприел на два-три метри от себе си пострадалия и свидетеля с нож в ръка, възприел нападението от тяхна страна и предприел активни действия по защита, като извадил палката, паднал на земята и я изпуснал, изправил се и започнал да отстъпва назад, като едновременно с това извадил оръжието си и възпризвел изстрелите. За разлика от него св. А./л. 85 от съд. протокол/, е установил друга фактическа обстановка, а именно че след спирането на превозните средства подсъдимият и пострадалия се подготвили за схватка, като тръгнали заплашително един към друг, подсъдимият извадил палката, разтворил я и посегнал към пострадалия и едва след това той се намесил. Тези източници на доказателства не са обсъдени в съответствие със задълженията на съда по чл. 305 ал.3 НПК и не са съпоставени с останалите и преди всичко с показанията на св. А. и П., с данните от протокола за оглед на местопроизшествието, в който е отразено местонахождението на тялото на пострадалия, заключенията на съдебно медицинската експертиза на вещото лице за разстоянието от което е прострелян пострадалия и възможността му да извърши някакви действия след този момент, включително и да се премести на друго място, частично и с обясненията на подсъдимия. От тези доказателствени източници е установено, че тялото на пострадалия е намерено в близост до автомобила му и на разстояние по-вече от десет метри от мотора на подсъдимия.

При спазване на правилата за оценката им може да се направят и различни от приетите фактически изводи, че подсъдимият е нападнат от двама яки мъже, в лицето на които разпознал лица, ползващи се с репутация на насилници, което наложило да се защити с палката, а когато му била отнета да извади огнестрелното оръжие и да възпроизведе изстрелите, като ситуацията за него е била безизходна и извършил единственото възможно правилно действие. Ако той се е насочил с оръжие към невъоръжения пострадал би следвало да очаква и активни действия от негова страна, поради което не може да се приеме, че е изпаднал в особено психическо състояние на страх за живота и здравето си. В този случай сам се е поставил в това особено психическо състояние на уплаха и смущение, което е ограничило в значителна степен възможността му правилно да оцени обстановката и да се защити в пределите на неизбежната отбрана, поведението му по начало е неправомерно и не може да черпи права от него.

Допуснатото нарушение на правилата за оценка на доказателствата възпрепятства извършването на касационната проверка за правилното приложение на материалния закон и в рамките на предявеното обвинение. То е основание за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ: [подпис]


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 03 Дек 2019, 19:39       Заглавие:  Re: Чл.12 ал.3 от НК ...казуси
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Offline

Регистриран на: 27 Дек 2014, 10:46
Мнения: 2888
ivan69 написа:
Решението по това дело е много интересно


Решенията по доста много дела са интересни, основно поради факта, че тези решения се вземат обикновено от един човек-съдията.
Trial by juri, ще е друга ситуация в много от делата.
Понеже съм ходил на няколко дела с жури в чужбина (там са отворени до някаква степен за външни посетители), съдията реално само прочита решението му и обявява присъдата според закона. Едното дело беше точно за побой и тежка телесна повреда. Осъдиха си го единодушно....трудно е да успееш да подкупиш една група напълно непознати един за друг хора, лесно е 1.

П.П. Нека никой не смята, че олабването на режима за НОт ще е "License to kill".

На фона на всичко, днес един пиян е размахвал пистолет пред кабинета на личния си лекар, защото искал да пререди опашката. И е все още жив....


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 04 Дек 2019, 15:58       Заглавие:  Re: Чл.12 ал.3 от НК ...казуси
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Offline

Регистриран на: 13 Окт 2006, 20:20
Мнения: 18437
ivan69 написа:
Това, което тук се опитвам да направя е да бъда полезен на мъжете, които обичат да носят оръжие и да стрелят. Вярвам, че тези мъже са солта на народа ни, защото имат куража и волята да го направят въпреки пречките, които им се създават.

Аз лично, благодаря за което! Чета с интерес всичко, което споделяш. А се въздържам от коментари, защото просто няма какво повече да кажа след теб по тези въпроси. Убеден съм, че още доста народ те чете и осмисля споделеното от теб.

_________________
Другарят Т. https://www.facebook.com/ztctraining


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 04 Дек 2019, 16:50       Заглавие:  Re: Чл.12 ал.3 от НК ...казуси
 
Снайперист
Снайперист
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2017, 21:10
Мнения: 389
ubboto написа:
Аз лично, благодаря за което! Чета с интерес всичко, което споделяш. А се въздържам от изказвания, защото просто няма какво повече да кажа след теб по тези въпроси. Убеден съм, че още много те четат и осмислят споделеното от теб.

Радвам се, че съм полезен. Не бъди излишно скромен можеш да бъдеш много полезен в чисто практически план. Веднага пояснявам. Един от големите проблеми при подобни дела е как да бъде доказано пред съда смъртоносната сила на нападението когато нападателят/нападателите не носи/носят или употребява/употребяват огнестрелно оръжие при атаката. Примерно нападение от няколко мъже по отношение на един човек. нападение с нож, брадва, тежък предмет и т.н.
За да се обоснове необходимост примерно да се ползва огнестрелно оръжие при така с нож от конкретно разстояние има само един начин на доказване колко време е нужно за реакция - следствен експеримент. Проблемът е обаче как да убедиш прокурор или полицай да ги назначи и кой да участва. Ако обаче се покаже поредица клипчета като твоя с практическо изпълнение и таймер нещата става по лесно. И това са само част от възможностите.
Освен това правният аспект се наглася към практиката. Ако продължиш с клиповете и практическите съвети ще бъдеш изключително полезен, тъй като насочваш директно и ясно къде да се търсят факти в подкрепа на защитните версии. И последно практическите ти съвети най надеждно лекуват мераци в стил камикадзе. След показване на твоя клип с ножа един напорист и упорит младеж престана да си мисли, че нещата са лесни щом имаш пистолет. Така,че не спирай с практическите съвет.
Що се отнася до правото също не се подценявай и не спирай да питаш, въпросите които задаваш са на място и стимулират дискусията.


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 04 Дек 2019, 18:18       Заглавие:  Re: Чл.12 ал.3 от НК ...казуси
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Offline

Регистриран на: 30 Авг 2016, 13:23
Мнения: 2673
Доказателство има в математиката. Тука са приказки и самата идея ме дразни затова репликирам.

Моята теза най-простото казано е: Не съм длъжен да съм длъжен. Т.е. нито да съм бърз, нито да съм силен, нито да съм съобразителен и така нататък.

Как се дефинира смъртоносна сила а?
Давам пример. Бил съм в детския приемен кабинет в Пирогов когато дойде едно момче не помня колко голямо 4-5 клас. Съмнение за скъсан далак. Преди 1 или две години момиче 4-клас почина от ритане от съученик в корема (разкъсване на далака).
Толкоз за смъртоносната сила. Всяка сила е смъртоносна и понеже силата се мери в нютони то всяка сила по-голяма от 1N.

Горните 5 изречения са само факти и сега какво убедих ли ви нещо. То най-сигурното убеждение е дай те си детето да го ритна г-н прокурор, съдия. Друг начин да убедиш хора без необходимия опит и образование не виждам.

А това за което говорите вие за мен е УБЕЖДАВАНЕ, което няма нищо общо с ДОКАЗВАНЕ и точните науки. Мога да те убедя с пари, а мога и с приказки примерно. Ама то нали адвоката трябва да убеждава не аз? :(

Та това е което искат хората и АЗ е да не се налага да убеждавам никого в нищо след като майка ми не ми е родила сестра и това е очевадно.

Горното си е мое мнение базирано на житейския ми опит. Просто илюстрирам че работата с убеждаването е дефектна още в зародиш.


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 04 Дек 2019, 19:53       Заглавие:  Re: Чл.12 ал.3 от НК ...казуси
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Offline

Регистриран на: 02 Фев 2013, 18:07
Мнения: 2084
Господа,
мисля, че е време да предложим във форума да се обособи правен раздел, където да се преместят старите юридически теми и по-скорошните такива.
Има доста казуси, които сме разисквали любителски, но от друга страна и с безценната помощ на професоналните коментари на някои от съфорумците, които сигурен съм ще подкрепят такъв раздел.
Считам такъв раздел за необходим поради очевидната сложност на правната страна на оръжиепритежанието, оръжиеупотребата и следващата от това практическа невъзможност на обикновения човек да се ползва от правата си за самоотбрана, за собствена защита или защита на околните.

_________________
Ръце без меч – ръце са за верига...
Иван Вазов, 16.10.1919
...
Навремето беше по-трудно, но сега, с помощта на Интернет всеки, който иска, може да покаже на целия свят, че е идиот.
Неизвестен автор


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 04 Дек 2019, 20:44       Заглавие:  Re: Чл.12 ал.3 от НК ...казуси
 
Снайперист
Снайперист
Offline

Регистриран на: 29 Ное 2017, 21:10
Мнения: 389
b5202s написа:
Доказателство има в математиката. Тука са приказки и самата идея ме дразни затова репликирам.

Извинявай, но грешиш.
Всъщност правото е много точна наука. Проблемът е другаде. За правната наука се съди по видимата и част - правоприлагането. Пропускат се две други компоненти - правотворчеството/правенето на законите/ и правното образование.
В България през периода 1944 - 1989г. правното образование и правоприлагането бяха неглижирани и пренебрегвани. Това съответстваше на официалната комунистическа постановка за отмирането на държавата каквато я познаваме и правото с нея. Всъщност понеже правото е наука и система и ако се използва правилно би ограничило възможността за партиен произвол и би дало ясни правила то правоприлагането бе поставено под строг и категоричен партиен контрол. Съдиите, прокурорите, следователите и адвокатите се водеха на отчет във военните отдели на окръжните комитети на БКП и ЦК. Например този отдел в ЦК се ръководеше от генерал полковник Велко Палин. Тези отдели решаваха всички кадрови въпроси и решаваха важните и злободневни дела по свое усмотрение и съгласно партииния интерес.
Съдиите бяха в ролята на изпълнители, особенно тези по наказателните дела. Това осакати твърде много самата традиция за независимост на съдията, законосъбразността и справедливостта на съдебните актове. Прокурорите бяха в още по лошо положение, понеже при тях и досега има централизация всеки прокурор е подчинен на по горния и всички заедно на Главния прокурор.
Адвокатите за да не рипат бяха натикани в адвокатски колегии. Какво означава това? Делата се възлагат от секртаря на колегията. Той ти определя кой ще ти е адвокат Плащаш пак там хонорар по разценка и после заработеното се дели на калпак, като има максимум за получаване, а остатъка се държи в касата на колегията. Така, че адвокатите нямаха стимул да работят и да са известни, или поне да отстояват принципи.
Малко по добре стояха нещата в правоправенето/законотворчеството/. Там за да няма тъпи грешки макар и под строг контрол позволяваха на теоретицита да се проявят. Законите се създаваха от комисии с участието на имените професори и доценти и едва тогава народните представители послушно ги гласуваха. Като се има предвид, че не се правеха много закони, защото нямаше динамика на обществените отношения, то продукта беше горе долу добър.
След 10 ти ноември нещата съвсем се объркаха. Юристите свикнали с контрол и повеля на бащица изведнъж се оказаха безнадзорни, но и лошо платени. Адвокатите го удариха на печалбарство и политика. Прокурорите и съдиите са заеха с други занимания или просто изчакваха. Разбира се правото продължи да се прилага по старият начин, само че сега вече не по заповед на партията, а в услуга на силния политически или материално. Разбира се при подбора на кадрите се прилагаха същите порочни критерии - лична преданост и послушание без някой да го е грижа за професионалните качества. В крайна сметка една не голяма част като процент, но много активна като действие и ръководни постове прослойка при магистратите, зададе тона и диктуваше и парктиката.
Така е и сега системата е плътно задръстена и не позволява правораздаване по съвест и в обществен интерес по значими казуси. И понеже хората като теб, които мислят започват да роптаят политико - правната олигархия е намерила изход като демонстрира строгост и твърда ръка с ожесточаване на наказателната репресия и я стоварва върху обикновенните хора. Понеже не може да наложи закона налага законов терор.
Не знам дали знаете, но вече в България почти не останаха леки престъпления - такива при които няма минимум на наказанието Лишаване от свобода. От понеделник вече ще дължим разноски и при обжалването на всякакви глоби, което е правен абсурд.
И това е вече десетгодишна тенденция. Основен производител на законопроекти е администрацията и това послушно се гласува в парламента.
Т.е. и в правенето на закони и в прилагането им в България в момента не се спазват основни принципи на правната наука. Това което имаме у нас не е истинското право. Да тук наистина по залите са го ударили на надприказване. В писането на съдебните актове цари бясна графомания, но липсва логиката и мотивирането. Видима е ясна импотентност да се направи анализ, но яко се стимулира механичното цитиране на практиката на горните съдилища. Със методите на оценка се поощрява единомислието, но не в полза на доброто правоприлагане. Стигнало се е дотам, че с добри връзки цели гилдии си купуват изгодна за тях съдебна практика и си осигуряват предварително свирени мачове/дела/.
Това е вкратце картинката и това е причината за сегашното положение.
Именно поради това олигархията не иска да позволи истинско жури със съдебни заседатели поне по тежките дела. По лесно се контролират съдии чиновници, които са на заплата. А за да не даде възможност на свестните да изгонят търговците от храма всички са подведени под един знаменател от продажната журналистика на същата тази олигархия. А стадото блее и вярва........
Сега още ли не ви е страх? А трябва.


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 27 Дек 2019, 07:03       Заглавие:  Re: Чл.12 ал.3 от НК ...казуси
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Offline

Регистриран на: 23 Сеп 2012, 17:31
Мнения: 1277
Ето ви един казус. Беше ли третия изстрел превишаване на пределите?

https://www.instagram.com/p/B6jRKaWnuX3 ... pt3tsfmawl

Sent from my OnePlus7

_________________
Слав Барутчиев
СК "Ронин" гр. Стара Загора


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 11 Яну 2020, 12:59       Заглавие:  Re: Чл.12 ал.3 от НК ...казуси
 
Автоматчик
Автоматчик
Аватар
Offline

Регистриран на: 14 Авг 2019, 09:58
Мнения: 87
Местоположение: София
Ако посетител ги беше застрелял и двамата, след като му насочат така некадърно пистолет срещу него, брои ли се за неизбежна отбрана в БГ? https://nova.bg/news/view/2020/01/11/27 ... %B5%D0%BE/

_________________
Васил Богоев
СК Борис Дрангов


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 196 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 10, 11, 12, 13, 14  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 26 госта



 
Иди на:  

Powered by phpBB © 2020 TheGunMan
This forum is operated and maintened by Stanislav Georgiev - Owner/Administrator, Jordan Cholakov - Adminstrator/Editor and Rossen Hristov - Graphic Designer/Potographer