Много добра тема, мисля че ще е от полза на "младите" релоудъри пък и на някои стари. Ще споделя как аз виждам нещата, пък ако някои не е съгласен може да се получи дебат. Аз разделям на две отделни и корено различни неща : КАБУМ и РАЗДУВАНЕ НА ЦЕВТА.
Раздуването е по-безобидно от страна заплаха здравето и живота на стрелящия. Виждали сме го вече не един път по нашите ширини. Резултата е че цевта се поразява безвъзвратно и трябва да се подмени с нова. Отделен е въпроса, че в някои случаи това не е икономически изгодно и се бракува цялото оръжие.
Може би ще е интересно как се случва раздуването. Материалът от който се изработват сега цевите е специална стомана, но в никакъв случай не е нещо "кой знае какво". Задачата и е най-вече да се работи лесно и да е корозоустойчива и все пак да има някакви якостни качества, като жилавост и възможност за закаляване. Да напомним че когато китайците са измислили барута са го ползвали в бамбукови оръдия, а по-късно в леките оръжия са правили цеви от бронз и месинг. При куршума обаче нещата са доста по-интересни. Например при 9х19, 8 грамов куршум изстрелян от 4 инчова цев "вдига"
1140 фута в секунда на изхода. Като го разиграем на Куик Лоуда излиза че проектила изминава работната част от 86 мм за 0,426 милисекунди (0,000426 секунди) т.е. ако той продължи да се ускорява до края на секундата той че е развил
2 676 056 фута в секунда. При това ускорение ако нещо се намира в цевта (друг куршум, солидна капка масло и др. ) ТО се стреми да предизвика отрицателно ускорение т.е. от плюс два милиона да стане минус ....
НЕВЪЗМОЖНО - въпросната ПРЕЧКА се изтласква в страни и куршума продължава по пътя си. Ето защо дебелината на цевта не е от значение дори и при най-слабите калибри и раздуването и там е възможно.
Кабума вече е друга работа. Случва се когато в гилзата се вдигне налягане над допустимото за калибъра. Оръжията обаче са тествани за свръх налягане за да се разцепи трябва да сме го превишили с поне 30%. Ама не разчитайте много, много на това, че фирми разни по белия свят. Добрата новина тук е че нормално всяка гилза се запълва с 95 - 100% от подходящия за калибъра барут. Изключение правят калибрите които са били създадени първоначално за черен барут. Тъй като той е 3 пъти по-слаб от бездимния гилзата е с доста по-голям обем от необходимото днес. Така е много лесно да "пресолим манджата" и да заредим двойна доза. Също с използването на ниско обемни барути може да заредим доза и половина. За това аз не ги харесвам и не ги препоръчвам на начинаещи релоудъри.
Втория вариант за получаване на КАБУМ е когато мощен калибър (но нормален заряд) изискващ заключен затвор да не е заключил напълно и да отключи при изстрел. Тогава затвора е принуден работейки като свободен затвор да се справи с натоварването е
НЕВЪЗМОЖНО Е Обикновено затвора не издържа и се счупва, като има голяма вероятност да нарани стрелящия. Добрата новина е че оръжията са защитени от произвеждането на изстрел при незатворен до край затвор с помощта на разединителя. Да обаче прекаленото пилене на спусъка от спортистите или отстраняването на някоя част (справка СЛР без авто-спусък) може да разшири понятието НЕЗАКЛЮЧЕН ЗАТВОР и да стане бум, бум, КАБУМ.
Като извод :
- не използвайте подарен незнайно какъв барут, а само такъв с ясна марка, модел и изпитана рецепта.
- проверявайте за незаключен затвор когато си разработвате рецепта и уточнявате COL-а, пък и наблюдавайте често затвора дали е потънал плътно напред.
Извинявайте отплеснах се, ама гледам "Цар на войната" и се въодушевих