Ivo III написа:
температурата на стопилката много зависи от много фактори
- колко си сръчен и с каква скорост лееш
- каква е околната температура
- използваш ли принудително охлаждане на молдовете (например с вентилатор)
- как добавяш ново олово - дали на кюлчета или наливаш стопено (да да не се охлажда потата)
- и не на последно място какви метали има в стопилката и какво е съотношението им
най-вече трябва да се постараеш да влезнеш в дълъг ритъм .. да задържиш постоянно темпо на циклите за да може температурата да е се задържа еднаква
За постигане на върховната точност на отлятите куршуми, последния съвет е най-важен.
Спазвам и предходните съвети. Сръчност придобих. Идва със стажа. Лея само късна есен и ранна пролет и то в определени часове на денонощието. Тогава температурата на помещението е около 10-12 градуса,аспирацията ми тегли термосифонно, без включване на вентилатора и мога да вляза в дълъг ритъм. След като вляза в ритъм лея 2 сесии по 1-1.5 часа. При мен охлаждане с вентилатор доведе до деформиране на няколко молда. Явно вентилаторите с които експериментирах не обдухваха равномерно молдовете. Сега с два молда лея като молда лежи върху медна плоча 20х30 см. дебела 10 мм. Периодично топя плочата в кофа с вода за охлаждане. Охлаждането на плочата отнема около 20 сек.,което аз не смятам за прекъсване на процеса.
Ново олово добавям като разбърквам стопилката с пръчка сплав. Влязъл съм в синхрон с топилнята, следя темп. на стопилката в реално време. При 360 градуса разбърквам като внимавам да не падне темп. под 355 градуса. В зависимост от това колко се е загряла пръчката с добавъчния материал правя 2,3,4 или 5 кръгчета в топилнята.
Въпроса с чистотата на сплавта за леене съм го решил като смес приготвям само от кабелно олово и добавям монотипна сплав или лигатура от антимон и калай. Как се прави лигатура научих от Ivo III.
Скрапното олово има примеси които са ми неизвестни. Дори и стрелбищното олово съдържа цинк.Малко, не се налага да го махам но появата на снежинки по пръчките материал е показател за наличие на цинк.
Цинк се чисти със сяра на прах. Сяра се купува от магазин за торове.Продава се в чували по 25 кг.
Сместа, която трябва да се почисти се загрява в казан до получаване на консистенция на овесена каша. Това е темп 320-330 градуса. Сипва се в казана да покрие 2-3 см сяра, бъркаш с дрелка и бъркалка за боя 20-30 сек., гасиш котлона и бягаш.
След като изстине сместа махаш шапката, която се е втвърдила отгоре, разтопяваш пак материала и си имаш меко олово за приготвяне на нова сплав. Сярата премахва антимона и оловото от сместа, така,че приготвяш нова смес.
Няма смисъл да казвам, че когато работиш със сяра и температури над 300 градуса трябва да прецениш какъв е вятъра, трябва да е слаб, постоянен, без пориви, да мислиш къде стоиш, накъде ще бягаш и къде вятъра отвява ужасиите които се вдигат от казана. Моят казан побира 120 кг олово и има място за слой 5 см сяра.
А!, работиш и с противогаз с филтър с най-високата защита!!!