Малко полезна информация от мен. При рафинирането на оловото до чистота 99.99% мин. (борсов стандарт за най-високо качество), съдържанието на цинк в него е до 0.0002% мах. При производството на тягови батерии се използват оловно-антимонови сплави, основно следните марки: PbSb1.7, PbSb3, PbSb4.5, PbSb6.5, PbSb5.0AsCu, PbSb6.0AsCu, където числото показва максималното съдържание на антимон. При тези сплави, съдържанието на цинк (като примес) варира в рамките на 0.001-0.002%, и при производството им се влага чисто олово 99.99 или 99.97, при което съдържанието на цинк на вход е нищожно. Сяра се използва в процеса на обезмедняване. Ето и технологично обяснение на процеса за премахване на мед в индустриални условия: „При температура на оловото 750-850°С оловото може да разтвори до 17% мед . При понижаване на температурата на оловото то се пренасища с мед и тя като по-лека изплува на повърхността - полу¬чава се твърд разтвор на олово в мед - наричан медни шликери. Практически очистването от мед може да достигне до 0,10-0,12 % мед. При наличието на As и Sb в оловото се образуват съединения между As,Sb и Cu , които имат по-ниска разтворимост в оловото отколкото елементарната Cu. Тези съединения преминават в шликерите. ,.- Очистването от Cu само с ликвация не е достатъчно, затова. се налага доотстраняване на Cu с добавяне на S на прах. Сярата образува с медта CuS който е неразтворим в оловото при температурен интервал З40-380°С. Получават се така наречените сулфидни шликери, които изплуват на повърхността на ваната. Получава се и PbS, който е разтворим в оловото и съз¬дава възможност и условия за протичане на реакциите Pb+S = PbS PbS+2Cu=CuS+Pb В практиката процесите на обезмедяването протичат в З етапа: Първият етап е първична ликвация - оловото постъпва в приемните котли №1 или №2 с температура 600-700°C. След размачкване на котела със специален конус и обработката му с мешалка, подгряването на котела се спира. Температурата на оловото пада, а обработката с мешалка периодично продължава. 0тликвиралата мед като твърд разтвор с оловото се подсушава във вид на прах - медни шликери. Шликерите се снемат с перфори¬рана лъжица или със специалено устройство. Шликерите трябва да са доб¬ре подсушени (да съдържат минимално количество механически увлечено олово) и не трябва да се допуска спичането им. Свалените сухи медни шликери имат следния. примерен състав: Pb 70 %, Cu 15-17%, S 6-10%, As 1-3%, Sb 0.2 – 0.6 % Те се зареждат в КБП (късобарабанна пещ) или остават в контейнери на склад. При запълването на приемния котел и при намаляне количе¬ството на шликери в него приемането на олово се преустановява за 1-2 часа. През това време котела не се подгрява. Влага се помпа за прехвърляне оловото от приемния котел в някой от другите котли. Температурата на оловото непосредствено преди прехвърлянето трябва да бъде максимално ниска, т.е. да е откликвирано максимално количество мед и в оловото да е останало ниско съдържание на мед. Вторият етап е вторичната ликвация. С помощта на помпа и при подходяща температура оловото от приемните котли № 1 или № 2 се прехвърля в зависимост ситуацията разпореждането в котли № 8 или 9. В тези котли температурата на оловото се понижава по естествен път в продължение на 1-2 часа. През това време ликвират вторични мед¬ни шликери. Те се подсушават при интензивно разбъркване с мешалка и температурата не трябва да бъде по-висока от 380-400°С. След снематнето им с лъжица, оловото се охлажда принудително с вода до 330°С и периодично разбъркване. Пристъпва се към третия етап на обезмедяването - финото обезмедяване с помощта на елементарна сяра . Операцията започва при температура в рамките на 330°С. Сярата се влага по норматив 1кг сяра на 1т олово в оловната вана чрез лопата като стремежа е тя да попада във фунията на пропелера. Нa повърхността на оловото изплува черен прах Cu2S - т.н. сулфидни шликери. След злагането на ця¬лото количество сяра започва подгряването на котела. Сулфидните шли¬кери се снемат с помощта на перфорирана лъжица. Ако в черното олово има завишение на съдържанието на тетлур или има натрупване от този метал в оборотите в цеха по преценка на ръководстеото на цеха се пристъпва към операцията обезтелуряване Като реагент се използва метален натрий.“
Най-добър реагент за премахване на цинк от олово е натриевата основа NaOH (сода каустик), но в твърда форма, най-добре на люспи (flakes) или гранули, както и NaNO3 (селитра). А ето и самият процес по премахване на цинк. Трябва да се има предвид, че при предходна фаза на рафиниране на оловото, когато се отстранява съдържанието на сребро, голяма част от цинка също е отстранен:
„След обезсребряването оловото съдържа 0,5-0,6 % Zn . Налага се отстраняването му, защото ще се повиши значително разхода на реагенти при следващата операция обезбисмутяване, тъй като цинка се свързва с тези реагенти. Обезцинковането се провежда по метода на окислително-содовото рафиниране с използването на мешалка. Тази опе¬рация е приела наименованието II харис. След като се получи анализа от гореща проба от операцията обезсребряване и той удовлетворява изискванията за чистота на оло¬вото по сребро, с малка лъжица се обира пльонката. Повишава се температурата на оловото в рамките на 440-450°С. Поставя се капака за вентилиране и се залага мешалка. Влагат се бедните Bi дроси и антимонови такива. Влага се .NaOH( След разтапяне започва въртене интензивно на мешалката. За ускоряване на окислението се добавя NaNO3. Процесът трае от 4 до 6 часа, като окисленият Zn излиза на повърхността на ваната под формата на окиси, които са неразтворими в оловото. Реакциите, които протичат са: ZnO + 2 NaOH = ZnO Na2O + H2O Zn + 2 NaOH = ZnO Na2O + H2
По време на операцията II харис котела не се подгрява, защото процесите са екзотермични и температура се поддържа даже и завишава до 430-500°С. Окисите се снемат с кранова лъжица. За завършен се смята хариса, когато отлятата проба покаже радиално разположени кристали и добра метална повърхност. Дава се проба за Ag,Bi, и Cu. Следващата операция започва при добри резултати.“
|